“Отвърд портокаловата горичка” от Надя Маркс е роман за вярата, за любовта, която е твой спътник през годините, за приятелството, което ти е опора в добро и зло. Книга, в която не ми беше никак трудно да се влюбя!
“Отвъд портокаловата горичка”:
- Автор: Надя Марк
- Жанр: Художествена литература
- Страници: 272
- Година на издаване: 2019
- Гледни точки: множество
- Издателство: Кръгозор
Годината е 1946-та. В малко планинско селце в Кипър, между вековни борове и аромата на портокалови горички, в съседство живеят две семейства от различни вероизповедания. Свързани са от привидно неразрушимо приятелство, основано на взаимно уважение и дълбока обич. Майките и дъщерите споделят съкровените си тайни, бащите си помагат и се подкрепят, а синовете Ламброс и Орхан растат като братя. В живота им цари хармония въпреки различията, произлизащи от религията и културата им. И все пак има неписани закони, които трябва да се спазват, затова когато един реши да ги загърби, това води до разрез в отношенията между двете фамилии. Предателство, което не може да бъде простено и което разделя майка от дъщеря и брат от сестра за дълги години…Връщаме се обратно в наши дни, в Лондон, където Ламброс вече е на преклонна възраст. Той често разказва на дъщеря си Стела истории от своята младост, които го карат да се усмихва, но и винаги го просълзяват, защото му припомнят за дълбоката пропаст между двете семейства, която е останала незапълнена. Късно ли е за прошка и не може ли новото поколение да поправи грешките на старото?
Рядко ми се случва така да заобичам някоя книга, както се получи с “Отвъд портокаловата горичка” от Надя Маркс. Обикновено от такива ревюта най-много се притеснявам, защото не мисля, че мога да предам емоцията и удоволствието, което един читател изпитва, когато попадне на толкова ценна история, каквато е тази тук. От майсторския стил на писане на Надя Маркс (умението й да разказва стегнато, но достатъчно въздействащо) до сложните и многопластови образи, които е изградила, и силните послания, които е вплела в историята си, “Отвъд портокаловата горичка” е изпипана до съвършенство.
Ако трябваше да опиша книгата с една дума, то тя би била “смисъл”. Толерантност, търпимост, приемане на различния – това е посланието на Надя Маркс. В историята си авторката коментира с какво православните се отличават от мюсюлманите, но в същото време показва и в какво си приличат – всички вярват в Бог, всички изпълняват ритуали за здраве, плодородие, просперитет, всички търсят любовта и щастието. Ако разумът разграничава двата полюса, то сърцето не признава етикетите на религията. Говореше се много за съжителството между едните и другите в хармония, за неписаните правила на малките градчета и промяната в мисленето, която се е случвала през годините, така че днес обществото да бъде по-отворено и връзките между хората да се определят не от вероизповеданието, а от личните качества.
“Отвъд портокаловата горичка” проследява приятелство между три поколения, което процъфтява и продължава въпреки религиозната им принадлежност и правилата, които тя налага. Между кориците на книгата се крие история за лоялността, подкрепата, разбирането, за съветите и доверието, които получаваш от най-близкия си човек. Приятел е този, на когото разчиташ в най-трудните моменти – празнува с теб щастието и го боли наравно, когато вижда мъката ти. С него говорите на един език, понякога дори без думи. Надя Маркс отправя предизвикателство към своите читатели, като ги поставя в морална дилема и ги пита дали си длъжен да дадеш прошка на приятел, или има граници, които дори той не бива да прекрачва?
Разбира се, авторката не изневерява на стила си и отново беше вплела темата за различните типове любов. В книгата присъстваше както майчината обич – отдадена, безусловна, безгранична, така също и несподелената любов – самотна и неразбрана. Имаше я и страстта – онази, която разплава пожари в сърцето и която отшумява с времето, когато пламъкът започне да тлее. Там беше и онази любов, която се затвърждава с годините – търплива, истинска и силна.
“Отвъд портокаловата горичка” е увлекателна история, която ще ви върне назад във времето, ще ви разходи по различни места – от малко планинско градче в Кипър до проспериращата Никозия, магичния Истанбул и модерния Лондон от наши дни. От страниците й долавяме парещото слънце, но и уханието на подправки и, разбира се, на портокалов цвят. Нямам съмнение, че това ще е една от книгите, с които ще запомня 2019-та година, така че горещо ви препоръчвам да я прочетете!
