Въпреки че всеки книгохолик се старае “да не съди книгата по корицата”, истината е, че всеки от нас е ставал подвластен на първичния импулс да грабне една книга, след като е бил омагьосан от нейната корица. Моето прегрешението това лято беше “Лятото на дивите цветя” от Катрин Тейлър и съвсем не съжалявам за избора си.
“Лятото на дивите цветя”:
- Автор: Катрин Тейлър
- Жанр: Романтика, дамска проза
- Страници: 336
- Година на издаване: 2019
- Гледни точки: множество
- Издателство: Хермес
Животът на Зоуи е подреден – има добра работа, годеник, който я обича, и тя упорито се старае да не мисли за миналото и по-точно за мистериозната смърт на брат й и за момчето, което плени сърцето й преди толкова години. Само че когато в лекарския кабинет й съобщават, че трябва да се подложи на рискова операция, ако иска да живее, Зоуи не може повече да си затваря очите и използва времето до операцията, за да се върне към онова лято, когато всичко се промени за нея. Но още щом среща Джак отново на онези скали, където всичко приключи за тях, чувствата на Зоуи я връхлитат с пълна сила и сякаш нищо не се е променило, а всъщност имат толкова да наваксват. Дали обаче времето ще им стигне?
“Лятото на дивите цветя” от Катрин Тейлър беше приятна, разтоварваща история, в която не липсваха любов и драма. Връща ни към онези безгрижни лета, когато младостта ти дава свобода, а първата любов – вдъхновение и сила. Такова е трябвало да бъде и лятото на Зоуи и Джак, докато една трегедия не прекършва и без това крехката им връзка, която вече носи товара на неодобрението на родителите на момичето. Корените обаче остават и години по-късно, когато Зоуи се връща да потърси отговори и умиротворение, съдбата им предлага да оставят миналото зад гърба си и да опитат отново.
Всъщност “Лятото на дивите цветя” предлага две любовни истории. Едната е тази за Зоуи и Джак, която е посветена на любовта, която получава втори шанс в живота. На онази голяма и единствена любов, която рано или късно намира отново пътя и събира две сродни души. Другата разказваше историята на Роуз, която е самотна майка на три деца с един развод зад гърба си. В живота й ролята на родител идва преди тази на жена, затова когато пред Роуз възниква възможността да си вземе кратка почивка и да се отдаде на мимолетен флирт, тя се впуска в своето малко приключение. Ако първата историята привлича със загадъчност, напрежение и драматизъм, то втората те омагьосва с романтика и красиви жестове.
Определено бих казала, че разказът на Роуз ми беше по-интересен, защото повдигаше темата за това как обществото възприема една самотна майка и колко от мъжете подхождат с предразсъдъци към такива жени, защото се получава сблъсък между желанието им да опознаят една изключителна личност и страха им от отговорност и обвързване – две неща, които децата изискват. Оценявам обаче и историята на Зоуи, която ни учи, че не трябва да отлагаме нищо за утрешния ден и че не бива да приемаме живота за даденост. В нея имаше повече мистерия около смъртта на брат й и значително повече напрежение покрай диагнозата, която героинята получи в началото на книгата. Освен това в нейния разказ беше подхваната и друга актуална тема, за която обаче няма да споменавам нищо, за да не разкривам интригата.
Самата Катрин Тейлър пише увлекателно, леко, редуваше гледните точки на героите и с това придаваше динамика и разнообразие на иначе една по-позната сюжетна линия. Искаше ми се да има нещо повече за дивите цветя около вилата, някаква символика или скрита метафора, но c’est la vie…
Накратко, ако сте почитатели на любовни романи и си търсите плажно четиво в този стил, тогава “Лятото на дивите цветя” от Катрин Тейлър може да се окаже добър кандидат.
