За мен “Книжарничката на брега” от Джени Колган е едно от летните заглавия, на които несъмнено трябва да се обърне внимание. И не го казвам заради сладурската корица или привличащото заглавие, въпреки че и те са факт.
“Книжарничката на брега”:
- Автор: Джени Колган
- Жанр: Дамска проза, Съвременна проза
- Страници: 368
- Година на издаване: 2019
- Гледни точки: множество
- Издателство: Сиела
Зоуи е самотна майка – въпреки че не е в лоши отношения с бащата на своето малко момче, тя знае, че не може да разчита на него за помощ. Затова, когато възниква възможност да избяга от скъпия, шумен и клаустрофобичен Лондон, тя приема въпреки рисковете. Заминава за малко градче в Шотландия близо до Лох Нес, където ще помага на собственичката на местната книжарничка на колела, а през останалото време ще бъде бавачка на три деца в голямо имение. Оказва се, че децата на мистериозния собственик на имението могат да са истинско предизвикателство, но нещо подсказва на Зоуи, че тя и Хари имат нужда от тях и от това място…
“Книжарничката на брега” беше увлекателна история, която отлично балансира сериозни теми с по-лек и достъпен стил. Със сигурност не е класическо лятно четиво, което след като завършиш, забравяш, че въобще си го срещал, но не е и от онези тежки романи, които те оставят с книжен мармурлук. Джени Колган е открила златната среда, предлагайки на читателите история, която ще ги трогне, ще ги разчувства, ще ги провокира да заемат позиция по важни и актуални теми, каквато е възпитанието на деца, и ще ги накара да се влюбят в Шотландия.
Налагаше се да обясни на Зоуи, че това е нещо заложено у човека; чувство, усет, които имаш към книгите, които влизат в живота ти някой ден и остават твои приятели завинаги.”
Като споменах деца, всъщност именно те са на фокус в романа, а книжарничката отстъпва на заден план. Четенето и любовта към книгите присъстват почти на всяка страница в историята, но вниманието е насочено по-скоро към по-малките читатели. Как да общуваме с децата, как им се отразява поставянето на етикети като “нормални” или “проблемни”, къде е тънката граница между това да се отнасяш с тях като с големи хора, но да не забравяш и че са деца – това са само част от засегнатите въпроси. На няколко пъти героите на Джени Колган коментираха разликата между илюзиите, които имаме преди да станем родители, и реалността, която често се оказва съвсем различна.
Бе странно – че можеш да се сприятелиш с някой единствено като разгледаш книгите му…”
Хареса ми колко деликатно беше вмъкната идеята, че книгите могат да са като терапия за по-малките – да им осигуряват отдушник за емоциите, да им служат за убежище, когато светът изглежда, че е срещу тях, да ги утешават, че не са сами, защото има един куп герои, които ги разбират. Освен това историите отключват детското въображение, отварят врати към невероятни приключения и забавления, като често сред приказките откриват и ценни уроци, които да прилагат в живота.
Тя не беше суетен човек в нито едно отношение, но онова, което знаеше, единственото, в което бе сигурна, бяха книгите. Обичаше книгите. Книгите я бяха променили. Книгите може и да не бяха най-добре написани, но оставаха с нея. Книгите събуждаха страха у хората или раздвижваха кръвта, караха тъжните да се засмеят, да забравят несгодите поне за малко.”
Допадна ми, че сюжетът беше динамичен и търпеше развитие – усещането за хаос и безизходица в началото беше изключително силно, но постепенно нещата влязоха в релси, с много любов и търпение. В този ред на мисли героите от “Книжарничката на брега” отговаряха на въпроса как една къща се превръща в дом – когато се напълни със смях, спомени, с много обич и уют. Джени Колган често ни пренасяше на много красиви места из Шотландия, като разбира се, акцентът беше върху езерото Лох Нес. Тя обаче, подобно на Нина от романа, категорично бяга от клишето – не натрапва легендите за чудовището, не търси сензацията и ни убеждава, че Шотландия крие много повече впечатляващи гледки освен тези, които се разкриват пред езерото (или май е по-редно да кажа лох).
Настроенията за книги се меняха като времето. Понякога ти се искаше да нещо, в което да се потопиш в коренно различен свят. Понякога искаше да поскиташ. Друг път определено предпочиташе да прочетеш как нещо ужасно се е случило на друг човек. Това бе част от удоволствието да си читател…”
Накратко, “Книжарничката край брега” от Джени Колган е отличен кандидат за ваканционно четиво. И вместо класическия сценарий за бащата, който се влюбва в бавачката, четем нещо далеч по-богато и смислено – за децата, които обичаме безрезервно, за приказките, които творим в движение, за любовта, която всява ред и на най-хаотичното и самотно място.
