Този месец Hrisilandia празнува рожден ден и отбелязва своите две годинки. По този повод реших да събера въпросите, които читателите на блога най-често са ми задавали, и да отговоря на тях, като идеята ми е, че така ще се опознаем по-добре.
Как реши да създадеш блога?
Hrisilandia е плод на любовта ми към четенето и интересните книги. Много дълго събирах кураж да си направя свой книжен блог – откровено казано, не мислих, че ще се приеме добре, нито вярвах, че ще има кой да го чете. Освен това беше проект, който изискваше време, отдаденост, креативност, а аз не бях съвсем уверена, че мога да ги осигуря. Това не ме е спирало да говоря за книгите, които чета, а когато една история ми хареса, ставам много разпалена и разказвам за нея на всеки, на когото мога. Един ден, след като прочетох “From Sand and Ash” от Ейми Хармън (чакаме друга нейна книга от издателство Ибис до края на годината) и видях, че не е издавана на български, ми стана криво, че хората няма да научат за нея, а аз бях силно впечатлена. Тогава реших, че може би наистина е време да си направя книжен блог, за да го превърна в моето кътче, където да разказвам за интересни книги като нея.
Кой ти е правил блога, ползвала ли си фирма?
Един от най-честите въпроси, които получавам във връзка с дизайна на блога. Не съм ползвала фирма, нито услуги на дизайнер. Блогът е на wordpress, а темата е закупена от themeforest.net. За настройките ми помогна половинката, защото се занимава с IT, но останалата част си разработвам сама. За да бъде добре оптимизиран блога, изчетох доста литература по темата, а фактът, че се старая да бъда редовна, също допринася.
Как правиш и обработваш снимките?
Когато стартирах блога, бях категорична, че искам снимките ми да бъдат авторски, нищо, че това беше голямо предизвикателство за мен, защото не съм особено на “ти” с фотографията. Освен това нямах време да снимам с професионален фотоапарат и да обработвам на компютър. Затова всички снимки са правени с телефон – първоначално Sony, впоследствие Huawei. Ползвам приложение за обработка – Snapseed, почти винаги един и същи филтър (Grainy, A3), като единствено регулирам силата на филтъра и евентуално яркостта. Решението за чашата с кафе и цветята дойде някак от само себе си – просто две неща, които обичам и които правят снимката красива, независимо какъв аматьор си.
Кога и как се запали по четенето?
Бих казала, че всичко започна през летните ваканции в началното училище. На моята улица имаше малко деца, които през летните месеци заминаваха на село при баба и дядо. При мен това нямаше как да се случи и книгите ми правеха компания. Мама ме заведе в детския отдел на библиотеката, за да се запиша и да си взимам както неща от списъка със задължителна литература, така и книги, които си ми харесват на мен. Обичах да чета жълтата поредица на ПАН, но също така се оглеждах за други находки – така едно лято за пръв път намерих книга, която ме учеше стъпка по стъпка да рисувам анимационни герои (още пазя рисунките).
Кои са книгите, които най-често препоръчваш?
Много е относително, защото читателският ми вкус се променя с времето. От трилърите “Останалото е мълчание” на Алекс Майкълидис ми стана абсолютен фаворит. Крими – Антъни Хоровиц, “Убийството е всичко”. Исторически – тук вече зависи дали говорим за англоезична, или преводна. В блога имам публикация с 8 любими романа за Втората световна война, прибавям също “The Alice Network” пак от Кейт Куин, която издателство Егмонт са обещали да издадат. При любовните романи списъкът ми е доста дълъг, но винаги залагам на Колийн Хувър, Мия Шеридан, К.А. Тъкър. От художествената литература – “Малки пожари навсякъде” от Селесте Инг, книгите на Дейвид Барнет и на Бакман.
Коя е любимата ти книга?
Абсолютно не мога да се огранича до една любима книга – все едно да ме питате имам ли си любим пръст на ръката. Все пак, ако трябва да избирам няколко заглавия, то в списъка със сигурност влизат “Басейнът” от Либи Пейдж, “Споделени тайни” от Колийн Хувър, “The Huntress” от Кейт Куин, автобиографията на Мишел Обама и една книга на Надя Маркс, за която съвсем скоро ще ви разказвам. Хари Потър е извън всякакви класации!
Кой е любимият ти автор?
Тук вече ми е лесно – Колийн Хувър. Започнах да чета книгите й много преди да станат популярни у нас, и бързо открих, че това е моята сродна душа в литературата. Харесвам я по много причини – от една страна, стила й на писане, таланта й да те заразява с емоциите, които преживяват главните герои, умението й да разказва необикновени истории. От друга, следя профилите й в социалните мрежи и я харесвам не само като автор, но и като личност – забавна, оригинална, общува с читателите си, скромна и доста земна. Аз самата съм й писала на съобщение в Goodreads, за да й кажа колко я харесвам, и за мое щастие получих отговор, с който ми благодареше, че чета книгите й.
Има ли книга, която другите харесват, а ти не?
“Малкият принц” – съжалявам, не се разбрахме с нея. Два пъти правих опит да чета “Един аристократ в Москва” и макар че още не съм се отказала категорично от нея, за момента не се получава.
Имала ли си забавна случка с книга?
Забавна ми е сега, но тогава не ми беше толкова весело. Бях тръгнала на лов към книжарницата за определено заглавие. Горе долу по това време беше излязло английското издание на “Произход” от Дан Браун, но цената определено ми идваше висока. По традиция първо седнах да изпия едно кафе. За нещастие обърнах чашата и си залях маратонките (новите ми, бели маратонки) и имах петна и по дънките. Затова реших, че вместо да се качвам до книжарницата на горния етаж, където обикновено ходя, ще мина през по-близката долу, за да може по-малко хора да станат свидетели на излагацията ми. Там, за моя изненада, имаше намалено на половин цена копие на книгата на Дан Браун, защото имаше две страници, чиито ръбчета бяха прегънати. Приех го за знак от съдбата. Другата ми забавна случка е, когато търсих “Светлината, която изгубихме” от Джил Сантополо, а книжарите настояваха, че съм се объркала и вероятно търся “Светлината, която не виждаме” от Антъни Доер.
Какво правиш с толкова много книги?
За съжаление, нямам място да запазя всички книги, затова два пъти годишно преглеждам библиотеката, сортирам заглавията и отделям една част, която дарявам на читалище в Пловдив. Раздавам също на приятели, когато мисля, че нещо би им допаднало.
Чудя се дали да си създам блог, какво ще ме посъветваш?
Случвало се е читатели на блога да ми споделят, че се колебаят дали да си направят книжен блог. Съветът ми винаги е един и същ – опитайте, нищо не губите. Може да се получи, може да разберете, че не е за вас -зависи с каква цела и с какви очаквания създавате вашия блог. Но ви гарантирам, че ако влагате в него желание и любов, няма начин да не се получи.
