“Не брой целувките за сбогом” – Анес Мартен-Люган

С книгите на Анес Мартен-Люган се запознах едва миналата година, което го отчитам като голям свой пропуск, тъй като авторката пише много нежно и красиво. Новината, че излиза нова книга от нея на български определено ме зарадва, а и заглавието обещаваше  поредната чувствена история от авторката. “Не брой целувките за сбогом” определено не разочарова и оправда очакванията ми.

“Не брой целувките за сбогом”:

• Автор: Анес Мартен-Люган
• Жанр: Дамска проза, европейска литература
• Страници: 380
• Година на издаване: 2019
• Гледни точки: 1
• Издателство: Ера

Рейн е на 40 години и е щастлива от живота, който има, макар той да не се развил според очакванията й – радва се на успешна кариера, има 17-годишен син, с когото се разбират чудесно, а хубавите и лошите моменти споделя със своя партньор във фирмата, който вече дълги години е нейният най-близък човек и доверен приятел. Когато отива в командировка в Сен Мало, Рейн не предполага, че всичко, което е градила през годините, е на път да рухне. Заради една лъжа. Заради една тайна, която тя се е надявала да запази, но е дошло време да разкрие. Може ли Рейн да се изправи срещу най-големите си страхове и да ги преодолее? 

Изтънченост, финес, талант – това са трите думи, с които бих описала стила на Анес Мартен-Люган. Обожавам колко чувствени и деликтни са нейните истории, омагьосват те още с първите страници и те държат в плен на любовната магия до самия финал. Много емоционални и въздействащи, като в същото време запазват една ефирност и елегантност, присъщи за французите. “Не брой целувките за сбогом” разказа история за любовта в различните й форми, за страховете и очакванията, за игрите на съдбата и смелостта да понесеш последствията от решенията, които си направил в миналото, за прошката и възможността да поправиш старите грешки.

Сюжетът е увлекателен, изпълнен с нотки на загадъчност и с обрати, за които читателят не е подготвен. Въпреки че създава впечатление за любовен роман и романтичната нишка наистина да присъства осезаемо, според мен фокусът беше преди всичко върху любовта на една майка към нейното дете, за саможертвите, на които е готова, за страховете й, които не намаляват с възрастта, за щастливите моменти и спомените, които те топлят след време, когато годините ти се изплъзват между пръстите. Анес Мартен Люган засяга онзи болезнено-сладък миг, когато виждаш, че детето ти е пораснало и се е превърнало в прекрасна личност, която е на път да последва мечтите си, а на теб ти се иска да го прегърнеш още веднъж, сякаш да го задържиш още малко до себе си.

Другото, което ми хареса, беше как чрез историята на Рейн, главната героиня в романа, авторката разграничаваше нюансите на любовта. Разказваше за вълнението и трепетите на първата голяма любов – млада, неопитна, невинна и наивна. След това се прехвърли върху страстта и желанието, което завладява двама души, не подлежи на обяснение и на логика, а е плод на химия, която не можеш да създадеш изкуствено. Накрая се фокусираше върху любовта, която остава през годините – онази, която ти носи сигурност, спокойствие, която те подкрепя и е до теб винаги, когато имаш нужда. Може да не е толкова пламенна, колкото предишните две, но те топли по-дълго и вече имаш натрупан опит, който ти помага да я оцениш.

За мен Рейн остана леко противоречив образ, към който подхождам със смесени чувства. Понякога я разбирах, друг път й се дразних, на моменти й съчувствах, но безспорно потвърждавам, че е героиня, която вълнува. Няма да крия също, че очаквах краят на нейната история да е по-различен – първоначално се разочаровах, но после размишлявайки, стигнах до извода, че този финал наистина е по-подходящият, защото един от много плюсове на романите на Анес Мартен-Люган е, че тя не захаросва историите, а ги прави максимално истински, придава им плътност.

“Не брой целувките за сбогом” от Анес Мартен-Люган ще ви трогне и развълнува. И преди да си помислите, че всичко в книгата е драма и любов, искам само да вметна, че имаше прекрасни описания на Сен Мало, които предаваха отлично атмосферата на това толкова магично и красиво място.