Романите на Мия Шеридан се делят на две групи – много добри и изключителни. Убедена съм, че след като прочетете “Колекционерът на желания”, ще се съгласите с мен, че това е книга, която спада към втория тип.
“Колекционерът на желания”:
- Автор: Мия Шеридан
- Жанр: Любовен роман
- Страници: 360
- Година на издаване: 2019
- Гледни точки: 2 основни
- Издателство: Ибис
Клара Кембъл пристига в Ню Орлиънс, за да бъде балерина. Завладяна от чувството за самотна и носталгия по дома, тя решава да научи нещо повече за легендата за плантацията Уиндайл – трагична история отпреди 150 години зад стените на старото имение. Според слуховете то вече е изоставено и е обитавано от духове, но Клара открива, че там живее човек от плът и кръв. Амбициозният и успял адвокат Джона Чембърлейн е допуснал най-голямата грешка в живота си и сега плаща за нея. Скрит зад стените на имението, той не очаква, че някога ще намери приятел, още повече в лицето на красиво момиче, което си говори с него от другата страна на стената. Момичето, което продължава да се връща седмица след седмица и успява да го измъкне от самоналожената изолация, както и да възвърне желанието му за живот. И може би ключът към бъдещето на Клара и Джона се крие в разрушаването на проклятието от легендата, застигнало друга влюбена двойка, чиято трагедия е останала да витае зад стените на Уиндайл.
Започнах “Колекционерът на желания” малко плахо, защото тъкмо бях приключила с последния роман на Мия – “Brant’s Return”, който не беше лош, но ми дойде твърде предсказуем и на моменти прекалено драматичен. За щастие “Колекционерът на желания” носеше повече почерка на първите романи на авторката, които обожавам, и успя да ме увлече не с една, а с цели две романтични истории. Това е книга за надеждите и мечтите, за отчаянието и самотата, за наказанието и изкуплението, за видимите белези, които ни плашат, но всъщност по-дълбоките и скритите в душата са по-страшни и опасни. Разбира се, беше и книга за любовта – онази, която вижда отвъд и която те спасява чрез своята отдаденост и вярност.
Минало и настояще се редуваха в “Колекционерът на желания”. Интересното е, че обикновено историята, която ни връща назад във времето, ме грабва повече, но този път и двете бяха еднакво въздействащи, увличащи и емоционални. Първата се развива през 19-ти век – тя е посветена на онази любов, която те прави смел и безразсъден, но и която може да те съсипе. Беше по-меланхолична и много мистериозна, тъй като авторката не разкрива всичко от началото, а постепенно повдига завесата и до последно не дава отговор на въпросите, които вълнуваха главните герои. Поверия и заклинания допринасяха за загадъчния сюжет от миналото и правеха историята още по-любопитна.
Втората се развива в наши дни и представя една сравнително позната сюжетна линия – самотен мъж, който се обрича на самота заради грешките си от миналото, най-после постига мир със себе си, излекуван от доброто сърце и вярната любов на една жена. Това, което прави историята по-специална, е главната героиня – Клара, която е едновременно нежна и уязвима край Джона, но му служи за опора, когато идва момент той да се изправи пред страховете си. Хареса ми упоритостта й и фактът, че тя никога не се отказа от него, дори в моментите, когато той самият не вярваше в общото им бъдеще. В тяхната връзка е закодирано и едно от ключовите послания в романите на Мия – любовта ни прави по-добри.
Действието в книгата се развиваше плавно и така даваше възможност на главните герои да се опознаят и първо да изградят приятелство, което по-късно да прерасне в романтична връзка. Както винаги, Мия пише много изразително, красиво и с особен финес, думите й сякаш те омагьосват. Хареса ми, че освен драмата в живота на главните герои тя успява да отвори тема и за надеждата, която крепи хората в най-тежките им моменти. Желанията, които минаваха през стената и падаха в градината на Джона, ни правеха съпричастни към изповедта на страдащите, които често се молеха не за себе си, а за своите близки.
Накратко, “Колекционерът на желания” е още една омагьосваща история от Мия Шеридан, с която авторката ни припомня с каква власт разполага любовта – макар всеки от нас да знае, че е способна да ни погуби, рискуваме и залагаме сърцето си, защото ако имаме късмет и спечелим, ставаме подвластни на магията й и започваме да гледаме на живота с други очи – очите на един щастливец.