Мисля, че стана нещо като неписано правило в месец с книжен панаир да се натрупват интересни книги за четене. До някои все още не съм успяла да стигна, но други се постарах да отметна и да ви разкажа за тях, за да не бъдат подминавани. Ето какво прочетох през май:
“Споделеният апартамент” – Бет О’Лиъри
Оригинална, различна, забавна, романтична – “Споделеният апартамент” от Бет О’Лиъри е едно от заглавията, които нямам съмнение, че ще са в топ 5 на любимите ми книги за 2019-та. Прекрасен любовен роман, който ще ви трогне, ще ви разсмее, ще ви накара да повярвате в доброто. Историята на Тифи и Леон е наистина необикновена, но по-важното е, че авторката се е справила отлично със задачата да ни я разкаже и да ни зарази с емоцията от тяхното влюбване, да ни направи свидетели на изграждането на тяхната връзка. Може би е излишно да споменавам, че “Споделеният апартамент” си има отделно ревю в блога.
“Берлинска любовна песен” – Сара Матиас
Въпреки че много хора казват, че съм доста “позитивна” в ревютата си, тези, които ме познават, знаят отлично, че рядко давам оценка 10. “Берлинска любовна песен” от Сара Матиас обаче не заслужава нищо по-малко, защото е изключителна във всяко едно отношение – и като сюжет, и като емоция, и като герои, с които ни среща. Отчасти разказва за една невъзможна юношеска любов, но междувременно припомня за геноцида над циганите през Втората световна война, за манипулацията на хората и пропагандата като основен инструмент за изтриване на човешката съвест и самосъзнание. Просто трябва да я прочетете!
“Когато напуснахме Куба” – Шанел Клийтън
Още откакто отгърнах последната страница на “Догодина в Хавана”, чаках появата на “Когато напуснахме Куба” от Шанел Клийтън, в която се разказва за първите години на семейство Перес в Щатите след Кубинската революция и по-специално за сестрата на Елиса. Беатрис Перес е жена, която не може да играе второстепенна роля – и в живота, и в литературата, така че тя абсолютно заслужаваше трибуна, за да представи своята история. Магнетичен образ, който впечатлява със сила на характера и воля, с преданост и борбен дух, но преди всичко – с умението да обича и да пази любовта си. Повече за “Когато напуснахме Куба” може да прочетете в ревюто в блога.
“Слънцето също е звезда” – Никола Юн
През май имах късмета да открия новия ми любими YA роман. “Слънцето също е звезда” от Никола Юн не е нова книга, но се зашумя отново покрай екранизацията, която върви по кината. Много харесах историята на Дейниъл и Наташа, защото провокира и задава интересни въпроси – дали всичко в живота е случайност, дали е игра на съдбата, дали може да промениш пътя, който вече е предначертан, и ако да – достатъчни ли са едни 12 часа? Още за “Слънцето също е звезда” разказвам в отделно ревю в блога.
“Да се осмелиш да шофираш” – Манал Ал-Шариф
Манал Ал-Шариф е от жените, които вдъхновяват със силата на характера и с умението да променят света и мисленето на хората. Тя е от тези, които търсят начин да съхранят традициите и културата на народа си, но и да бъдат отворени към бъдещето, да се развиват, да защитават правата си като личности, а не да бъдат безгласна буква. Книгата й “Да се осмелиш да шофираш” дава обяснения и отваря очите за много от порядките в страни като Саудитска Арабия и горещо ви препоръчвам да я прочетете.
“Убийството е всичко” – Антъни Хоровиц
Първата ми книга от Антъни Хоровиц, но със сигурност няма да е последната, защото определено станах фенка на автора. “Убийството е всичко” е майсторски крими роман, който преплита фикция и реалност. Написан в стила на романите на Агата Кристи, той ще ви срещне с чудатия детектив Даниъл Хоторн и ще ви разкаже за един особен случай от неговата практика, при който жертвата сама организира погребението си часове преди да бъде убита. С какво още ме впечатли “Убийството е всичко”, ще научите в подробното ревю в блога.
“Няма връщане назад” – Мелинда Гейтс
Богатите също пишат – на някои обаче им се получава. Такъв е случаят с Мелинда Гейтс, която е решила да разкаже за историите, на които е попадала покрай работата си към благотворителни организации. Мелинда Гейтс привлича вниманието върху теми като правата на жените, половата дискриминация, липсата на образование и достъпа до контрацептиви. Говори за правото на избор и свободата да сам да решаваш в каква посока да поеме животът ти. Убедена съм, че “Няма връщане назад” ще бъде едно от водещите заглавия за 2019-та не защото е написано от съпругата на мултимилионер, а защото има смисъл и ясно послание, което не може да подминем.
“Личният стил” – Румяна Пенева
Каква е дефиницията за личен стил? Кои са неговите елементи, за какво трябва да внимаваме и въобще как се изгражда личен стил? Кои цветове са подходящи за нас, от какво се нуждае гардеробът ни и как да излезем от образ, който очевидно не ни пасва? “Личният стил” от Румяна Пенева е практичен съветник, който ще ви отговори на всички тези въпроси и ще коментира други, за които е много вероятно да не сте се сещали. В блога споделям 6 урока, които научих от “Личният стил”.
“Може би някой ден” – Колийн Хувър
Май месец излезе на български нова книга от Колийн Хувър. “Може би някой ден” беше романът, с който преди години тя затвърди позициите си като мой любим автор – много емоционална история, в която драма определено не липсваше, но предполагам, че в живота и любовта не винаги всичко е толкова просто. За връзка между Сидни и Ридж не може и да става дума, но е трудно да диктуваш на сърцето си или да се опитваш да го заглушиш. Човек не избира в кого да се влюби и “Може би някой ден” е само един от примерите, които подкрепят същата теза. Ревю и откъс от романа може да откриете в блога.
“180 секунди” – Джесика Парк
“180 секунди” от Джесика Парк е тийн роман, който обаче спокойно може да бъде четен от хора на различни възрасти, защото коментира теми, за които срок на годност няма. Книга, която ще ви накара да повярвате в любовта от пръв поглед. История за приятелството, за голямата любов, за желанието да правиш добро и да бъдеш полезен, за смелостта да се изправиш срещу страховете си, за нещата, които можем да кажем без думи. Повече за “180 секунди” от Джесика Парк може да прочетете в блога.
“Писма от Париж” – Джулиет Блекуел
Париж ми е слабост и ако не мога да го посетя на живо, то ще се възползвам от всяка книжна възможност да попътувам до там. “Писма от Париж” от Джулиет Блекуел ме привлече не само с обещание за разходка из френската столица, а и с личната драма на една от двете главни героини, със загадката покрай една семейна реликва и с темата за любовта като муза на изкуството. А най-хубавото е, че авторката преплита фикция и реалност, така че има доста интересни неща, които може да научите от романа. Повече за “Писма от Париж” разказвам в отделен пост в блога.
“Things We Never Said” – Саманта Йънг
Признавам, че не останах особено очарована от последния роман на Саманта Йънг. Очаквах с голямо нетърпение “Things We Never Said”, но за съжаление сюжетът ми беше твърде клиширан, а драмата – прекалено изкуствена, но най-много ми липсваше химията между героите, което е доста нетипично за книга на тази авторка. Все пак няма да се откажа от нея и ще следя за следващите й нови заглавия с надеждата “Things We Never Said” да е била моментно отклонение.
