Още при първата ми среща с “Мама” от Елен Делфорж и Кантен Гребан знаех, че това е любов от пръв поглед. Жегна ме право в сърцето с прекрасните си илюстрации и още по-красивите и нежни думи, които се подаваха измежду страниците, докато разлиствах изданието.
“Мама”:
- Автор: текст на Елен Делфорж, илюстрации на Кантен Гребан
- Страници: 66
- Година на издаване: 2019
- Издателство: Дъбови листа
“Мама” не детска книга, не е и книга за големи. “Мама” е книга за всички, които познават майчината милувка, разбират вълнението и трепетите на майчиното сърце, както и болката и отговорността, която само един родител може да изпита. Четенето й е много съкровено преживяване, защото отключва спомени и желания, мечти и надежди. Стиховете не са особено дълги, но пък носят силен заряд – богати на емоции и преживявания, които са универсални, общочовешки и все пак някак интимни и лични. Книга за различните лица и фази на майчинството – 365 дни в година, 24 часа в денонощието, с всичките си върхове и спадове, с всички усмивки и сълзи, от които е придружено.
Първото, с което те спечелва “Мама”, са илюстрациите на Кантен Гребан, без които въздействието на книгата едва ли щеше да е толкова голямо, но когато думите и изкуството обединят сили, те творят магия. Магия е и темата, на която са посветени стиховете, написани от Елен Делфорж. С няколко думи тя ни разказва за всички първи моменти, които преживяваме с едно дете – за радостите, тревогите и вълненията; за миговете, които искаме да запечатаме в съзнанието и на хартия, защото никога не искаме да ги забравим; за онова чувство на безгранична обич, от което прелива сърцето ти, когато си сложил малката ръчичка в твоята.
“Мама” е изповед на една майка към своето дете – син или дъщеря, няма значение. Деликатно, предпазливо и с много нежност Елен Делфорж коментира също притесненията и страховете на всяка майка – колко бързо времето отлита, как където и да си, винаги виждаш, мислиш и чуваш гласа на твоето дете, как се надяваш да му бъдеш пример и опора в живота, да го съветваш и да му помагаш, да го възпиташ и да го закриляш, да му откриваш нови хоризонти и да му покажеш как да полети, макар да се тревожиш, че така ще те остави някъде назад, след себе си.
Последните страници от книгата бяха най-болезнени и емоционални, защото отразяват кошмарите на всеки родител. Можеш ли да си майка без дете, можеш ли да преживееш такъв тежък удар от съдбата, как да се изправиш и да продължиш – въпроси, на които не искаш никога да научаваш отговорите.
“Мама” е необикновена книга – докоснеш ли се до нея, сякаш се оглеждаш в огледало и виждаш собствените си мисли, изписани красиво върху белите страници. “Мама” е книга-съкровище, което ще обогати всеки дом – подарете го на себе си или на своята майка. Гарантирам, че ще останете също толкова очаровани, колкото съм и аз.
П.П. Няма да давам оценка на “Мама” – намирам го за напълно излишно, а и не бих принизила емоциите, отразени в тези 66 страници, до няколко цифри, които в крайна сметка за субективни. Ясно е, че намирам книгата за изключителна находка и поздравявам издателство “Дъбови листа”, че са се наели със задачата да я преведат и издадат.
