“Блъф” от Георги Стоянов е от онези книги. Които ти влизат под кожата, още преди да са излезли, защото звучат загадъчно и интригуващо. Книги, заради които влизаш с уверена стъпка в книжарницата още на първия ден от излизането им, защото нямаш търпението да видиш дали интуицията не те е подвела. Книги, заради които излизаш от зоната си на комфорт и когато ги завършиш, си дяволски доволен, че си го направил.
“Блъф”:
- Автор: Георги Стоянов
- Жанр: Криминален
- Страници: 192
- Година на издаване: 2019
- Гледни точки: множество
- Издателство: Сиела
Едно решение. Един точен изстрел. Няколко секунди, в които да формираш план за действие, който да е само първата стъпка към изграждането на собствената ти империя. Империя, която се основава на блъф. Защото за да ти повярват другите, за да ги накараш да те уважават и да се страхуват от теб, трябва ти самият да си уверен в себе си. Юри знае това – разпознава момента, когато животът го изправя на кръстопът и той трябва да реши какво иска от тук нататък, какво е готов да пожертва и какво може да спечели. Останалото е игра – опасна, смъртоносна игра.
“Блъф” е роман-дисекция на украинската мафия в годините след края на социализма, когато престъпни групировки разпределят влиянието и властта си, без да се съобразяват с морални норми и законови ограничения. Защото такива просто няма. Корупционни схеми, убийства, заплахи – това са методите, които лидерите използват, за да постигнат своето. За да оцелееш и да просперираш в този свят, трябва да бъдеш безскрупулен, решителен и смел до безразсъдност. Да мислиш винаги една стъпка напред и да не се страхуваш да поемаш рискове, защото именно те могат да ти осигурят нужната защита срещу враговете ти.
Очите. В погледа на Юри прозираше странна комбинация от отровна налудничавост, интелект и решителност. От нея и кораво теле като охранителя можеше да настръхне. Едно трудно описуемо, хипнотизиращо, свръхчовешко, зловещо спокойствие, което кара човек да не знае какво да очаква. А незнанието обикновено плаши.”
Такъв е нашият главен герой – Юри, който успява да впечатли с интелект и стратегическо мислене. Изключително наблюдателен и прецизен, той обръща внимание на всеки детайл, защото знае, че в точния момент може да му послужи. Юри не търси симпатиите на читателите, защото е наясно, че щом веднъж си дръпнал спусъка, се отказваш от човешкото в теб. И все пак ги печели – заради мъжкарското си поведение, заради твърдата дума, заради умението си да всява смут в свят, в който силите уж вече са разпределени.
Юри не показва слабост пред никого и все пак имаше моменти, когато нотките на съмнението се прокрадваха – дали е направил правилния избор, когато е скочил в дълбокото? Дали има път назад и можеш ли да задържиш контрола върху живота си, ако толкова хора са те взели на прицел? Има ли място любовта там, където смъртта пирува и всеки ден си все по-близо до куршум, който да сложи край на всичко?
Да натвориш такъв безпорядък в престъпния свят на един град и да отнемеш живота на знакови фигури си бе добро постижение за заплют от съдбата сирак.”
“Блъф” е динамичен роман и това много ми допадна. Без да увърта, още с първата страница, те пуска директно в мътните води на подземния свят, където място за колебания и угризения няма. Зареден е с много адреналин, а авторът не само че пише увлекателно, но бих казала, че отлично борави с думите, знаейки точно какъв ефект биха имали върху читателя. Книгата се чете бързо – от части, защото е кратка, но и защото и ти като Юри, щом веднъж си попаднал в тези среди, макар и на хартия, просто трябва да видиш как ще се развият нещата. Дали някой ще го хване, че блъфира? Всичко е въпрос на увереност и актьорска игра.
Не ми беше достатъчно. Исках да чета още, а финалът не само че дойде твърде бързо, но и още повече разпали любопитството ми и куп въпросителни продължиха да се лутат в главата ми. “Блъф” от Георги Стоянов е дебютен роман за автора, но се надявам писателското в него да продължи да говори, защото очевидно има интересни истории за разказване.