“Единствената жена в стаята” от Мари Бенедикт ми беше попаднала като заглавие, когато разглеждах кои книги да очаквам тази пролет, затова много се зарадвах, щом научих, че издателство Обсидиан ще я издават на български. Историята на Хеди Ламар беше точно толкова интересна и вдъхновяваща, колкото подозирах!
“Единствената жена в стаята”:
- Автор: Мари Бенедикт
- Жанр: исторически, художествена биография
- Страници: 288
- Година на издаване: 2019
- Гледни точки: 1
- Издателство: Обсидиан
Хеди Кислер е едва 19-годишна, когато с красотата и харизмата си спечелва вниманието на един от най-богатите и властни мъже в Австрия във времето преди Втората световна война. Тя изоставя таланта си на актриса в името на брачния живот и сигурността на семейството си, но скоро разбира, че ролята на тиха и подчинена съпруга не е за нея. Отново благодарение на упоритостта, борбения й характер и актьорските си заложби Хеди успява да скъса оковите и да избяга. В Америка тя се превръща в загадъчната Хеди Ламар, чиято звезда грее ярко и заслепява публиката. Но малко хора знаят, че освен красиво лице и изключителен талант, Хеди Ламар е учен, разработил устройство, което може да помогне на военните в борбата с врага. Само ако някой бе склонен да я изслуша…
Имах високи очаквания за “Единствената жена в стаята” от Мари Бенедикт и се радвам, че книгата напълно ги оправда. Рядко попадам на истории за жени, които са толкова впечатляващи и силни, колкото Хеди Ламар. Признавам, че преди да се намерим с романа, не бях чувала много за филмовата звезда, но мисля, че авторката се е справила отлично със задачата да ни представи Хеди Ламар в целия й блясък – като актрисата, която покорява сърца, но и като жената, която се бори и оцелява. Книгата представлява художествена биография, така че няма нужда да се притеснявате, че историческите факти или биографичните елементи ще ви дойдат в повече, тъй като Мари Бенедикт балансира изключително добре достоверност и фикция, а стилът й е увлекателен и доста приятен.
Историята на Хеди Ламар е разделена на две части – първата ми беше една идея по-интересна и ме завладя напълно. В нея се разказва за Хеди Кислер – австрийка с еврейски произход, която впечатлява с актьорските си заложби, чара и красотата си. Тя се омъжва много млада за най-богатия търговец на оръжие в Австрия – човек, чиито възгледи са далеч от нейните, но наивността и желанието й да изгради сигурен и спокоен живот за нея и близките й във време, в което това звучи почти невъзможно, замъгляват преценката й. Хеди Кислер се омъжва за принца на бял кон, който скоро се превръща в демонично и деспотично чудовище, затворило в клетка свободния дух и таланта й.
– Светлината на прожекторите и аплодисментите никога не са били важни за мен, Фриц. Обичам възможността да се превъплъщавам в друга роля, да водя нечий друг живот.”
Втората част от книгата разказва за Хеди Ламар – актрисата, която покорява Холивуд. За съжаление, и в живота, и на екрана Хеди трябва да играе роля – на жена, която няма нужда да говори с думи, а само с красотата си. Но Хеди има много какво да каже и когато вижда възможност да опровергае общоприетото мнение, че е празноглава красавица, тя се възползва и по-късно работи упорито и с цялата си отдаденост за една по-висша кауза.
Това, което най-много ми хареса в “Единствената жена в стаята”, беше фактът, че книгата ме направи пряк свидетел на израстването на Хеди Ламар от наивно момиче в борбена жена и успяла личност. Нейният хъс, умението й да използва актьорския си талант в реалния живот, острият й ум и наблюдателността й са достойни за възхищение. Хеди Ламар наистина умее да впечатлява не само публиката, но и читателя, при това още преди да стане звездата, която Холивуд помни и днес. Като прибавим историческото време, в което се развива действието, атмосферата в Австрия преди да избухне войната, разликата между бляскавия живот на холивудските звезди и суровата реалност отвъд океана, когато Европа страда и гори, книгата определено задържа вниманието ми от началото до самия край.
“Единствената жена в стаята” от Мари Бенедикт е от книгите, които наистина си заслужават да се прочетат, защото ти дават много. Някои биха определили романа като феминистки, но според мен той е преди всичко историята на една впечатляваща личност и след това реверанс към всички красиви дами, които някога са били подценявани заради външния си вид или пола си.