Диагноза: читател на любовни романи

Знаете ли, че любовните романи се нареждат втори по популярност в художествената литература, оставяйки зад себе си фентъзи книгите и класическите романи? Информацията е от изследване на Huffington Post, откъдето твърдят, че романтичният жанр се е превърнал в цяла индустрия благодарение на многобройните си почитатели. Аз също съм с диагноза “читател на любовни романи”, затова използвам тематичния месец, за да поговоря по този въпрос.

През годините съм се наслушала на всевъзможни генерализирани изводи за читателите на любовна литература. Хората обичат да стереотипизират – вземат една книга и още преди да са я прочели, мислено отбелязват евентуални недостатъци, които накрая да им послужат за крайната присъда, касаеща съответно книгата, автора и читателя. Изхождат от предразсъдъци и заблуди, които дори не искат да проверят дали са истина, защото тогава как ще могат да ти сложат диагноза и да се опитат да те излекуват с “по-стойностни” книги. Самият жанр също е доста подценяван, макар да е един от най-развиващите се. Да си читател на любовни романи не е никак лошо, даже си е удоволствие и приключение и аз вече години наред успешно си “боледувам”.

Противно на впечатленията на повечето хора около мен, не чета само романтична литература. Именно защото давам шанс на книги от различни жанрове, с времето установих, че любовните романи са моята слабост. Мит е, че читателят-романтик е свикнал да чете “боклуци”, затова не знае какво да прави с “качествената литература.” Но за митовете и заблудите после.

Защо обичам да чета любовни романи? Една романтична история може да ми бъде приятел, съветник, дори терапевт. Тя е моят емоционален отдушник, моето бягство от реалността – безспорен е фактът, че любовната литература отвлича вниманието от ежедневните грижи, като го фокусира върху чуждите. Но освен това може да ти даде перспектива, като ти представи твоите проблеми от друг ъгъл, или просто да те успокои, като ти покаже, че някой те разбира. Понякога историите са силно драматични, друг път може да са по-сладникави и предсказуеми. Могат да те разсмеят, да те разплачат, да те накарат да мечтаеш и най-вече да изживяваш отново и отново онова безценно чувство, което сърцето ти разпознава, щом срещнеш правилния човек.

Любовните романи наблягат на взаимоотношенията между хората, на онази необходимост да се свържеш с някого, да се чуе онзи “клик”, когато две парчета от един пъзел са се намерили. Тези истории са посветени на самата идея за любовта, което не е нещо ново, но вече е направено по-достъпно и е адаптирано според нуждите и вкусовете на съвременния читател. Част от човешката природа е да копнееш да бъдеш обичан, затова няма нищо лошо да задоволяваш този копнеж не само в реалния живот, но и в този, който живеем между страниците на книгите.

Отдавна съм се отказала да обяснявам защо диагнозата ми на читател на любовни романи не е нещо лошо. Опитите да се изгради един обединяващ профил на всички, които боледуваме от този вирус, обикновено ме разсмиват, затова реших да споделя някои от митовете, свързани с почитателите на романтичната литература:

• Не са задоволени (романтично и не само) – щом четеш любовен роман, значи си зажаднял за романтика, цветя, рози и още нещо…И вероятно, ако си фен на трилърите, тайно си мечтаеш да станеш сериен убиец или да си новият Хорейшио. А ако четеш класики, сигурно си някоя мъдра душа, която съжалява, че се е родила в грешната епоха. Накратко – пълни глупости. Човек чете това, което му е най-интересно и което задоволява потребностите му като читател. Ако обича напрежение, адреналин, мистерия, тогава ще търси такъв тип истории. Ако му се чете за любов, връзки и лична драма, тогава ще разгледа рафта с романтична литература.
• Не искат да мислят – наистина не знам какво е да четеш книга и да не мислиш. Съществува ли въобще такова нещо? Аз съм останала с обратното впечатление, особено като се има предвид, че напоследък любовните романи изправят главните герои пред някаква морална дилема, пред труден житейски избор. Интересно ми е да анализирам техните реакции, старая се да се поставям тяхно място, за да си обясня поведението им, помага ми да разбирам и приемам по-лесно позицията на другите.
• Искат само книги с щастлив финал – вярно е, че по-голям процент от любовните истории имат happy end, но има и не малко такива, които предлагат отворен финал или пък доста болезнено и тъжно развитие на сюжета. Понякога по средата на книгата губиш един от главните герои, друг път е интересно да видиш какво е необходимо, какво трябва да пожертваш или да превъзмогнеш в името на онова “и заживели щастливо”.
• Имат нереалистична представа за любовта – и тук се правят изводи като при първото твърдение. Ако чета фентъзи, означава ли, че живея в приказен свят или че се оглеждам за вампири по улицата? Читателят може да си има реална и обективна преценка за живота навън, която обаче да не носи като багаж със себе си, когато прекрачва границите на книжните светове, било то любовни или фантастични. В крайна сметка само ще му тежи и ще му пречи да разлиства страниците.
• Всички любовни романи са еднакви – исторически (варират според епохата), фентъзи, антиутопии, тийн, съспенс, паранормални, с религиозна, спортна или кулинарна тематика (отново варират според подкатегориите), тип чиклит, contemporary, еротични, хумористични, авантюристични. Да разказват за лекари, актьори, певци, но също циркови артисти, художници, интериорни дизайнери, рекламни специалисти, кулинарни критици, рейнджъри, пилоти, дърводелци, полицаи,политици, мафиоти… Да говорят за проблеми като насилието над жени и деца, за депресията и менталното здраве, за тормоза в училище, за различен тип заболявания, за психологията на жертвата или на оцелелия, за брака и за развода, за родителството и невъзможността да имаш деца. Любовните романи могат да разказват безброй различни истории – абсурдно е да слагаш всички под общ знаменател. Да не говорим за стила на писане…

Не издигам романтичния жанр в култ и точно защото чета такъв тип литература, знам, че има вероятност да попаднеш на някоя боза (извинявам се за израза). Но ако знаеш къде и как да търсиш, можеш да откриеш безценни съкровища, които да помниш цял живот. Можете ли да си представите литературния спектър, лишен от любовните романи – ще е като да откраднеш някой от цветовете на дъгата. Същото важи и за всеки друг жанр.