Когато К.А. Тъкър пишеше този роман, тя сподели в социалните мрежи, че го прави заради двете си дъщери. Защото иска да ги научи да правят разлика между правилно и грешно, да ги възпита като добри и достойни хора, като уверени и силни жени. Още тогава знаех, че ще прочета “Be The Girl”, но наистина не очаквах да ми хареса толкова много, че да й дам максималната оценка.
“Be The Girl”:
- Автор: К.А. Тъкър
- Жанр: тийн литература, YA
- Страници: 313
- Година на издаване: 2019
- Гледни точки: 1
15-годишната Ария пристига с майка си в малкото градче Eastmonte, готова да остави горчивото минало зад гърба си. Не планира да се сприятели с момичето от съседната къща, Каси, нито да хлътне до уши по нейния брат Емет, който е нещо като звездата на училището. Емет е съвършен и разбира се, си е намерил перфектната приятелка – Холи, или поне така изглежда. Идва момент, когато Ария е изправена пред морална дилема – да свали маските и да се бори за себе си, или мълчаливо да стои в ъгъла. А когато Емет научи какво се е случило в живота й, дали ще я гледа със същите очи?
“Be The Girl” не е любовен роман, не е съспенс, не е поредната тийн история. “Be The Girl” е Романът с главна буква и пълен член. Онази история, която бих тикала в ръцете на дъщеря ми, ако един ден имам такава, и която ще накарам след години да прочете и синът ми, защото тя важи за всички. Обожавам книгите на К.А. Тъкър, никога не съм го крила, но след тази изпитвам изключителен респект към нея като писател и като човек с позиция, с глас, който може да бъде чут, защото го използва, привличайки вниманието върху тема, която е и, за съжаление, винаги ще бъде актуална.
Тормозът в училище не е нещо, за което се говори лесно, повярвайте ми, трудно е и да се чете за него. Обидата, унижението, гневът, усещането за безпомощност, отчаянието – К.А. Тъкър е успяла да хване всичко, без да звучи твърде драматично или клиширано; без да хиперболизира и да прекалява с художествената измислица. Историята й е реална, правдоподобна, откровена и разголена и разказва за подлите номера, гадните шегички, слуховете и обидните коментари, които се забиват като стрели в сърцето на жертвата.
Тъкър разглежда темата за хулиганството и тормоза обстойно, изследвайки както психологията на жертвата и причините, поради които не се е защитила, така и причините, които са довели до тази ситуация. Предимството на романа е, че успява да улови и другата гледна точка – на тормозещия. Без да го оправдава, авторката припомня, че обикновено никой не се интересува от личната му история и обстоятелствата, които са го превърнали в злодея в историята. Получава се един омагьосан кръг, от който не може да излезеш, без да бъдеш наранен.
She told me that the sooner you figure out how to like yourself through your own eyes, the sooner you’ll stop trying to see yourself through everyone else’s.”
К.А. Тъкър не изневерява на стила си – отново има известна мистерия, тъй като дълго време не знаем какво е принудило главната героиня да смени местожителството си и да започне наново. А за баланс на сериозната тематика авторката ползва романтична нишка, която носи вълнението на първата ученическа любов. В книгата се говори още за децата с аутизъм, за различните в училище и за това колко е важно да приемаш всеки със странностите му. Но оценката и вълнението ми идват от най-важния урок, който К.А. Тъкър преподава – никой няма право да те тормози, да те кара да се чувстваш неудобно в кожата си, да те унижава и да ти се подиграва, гледайки те отгоре.
Any rose can succumb to rot, given the right conditions. But, with enough attention, it can come back better than before.”
Вярвам, че покрай задължителната литература в училище подрастващото поколение трябва да чете и такъв тип книги като “Be The Girl” от К.А. Тъкър. Защото ще се научи, че никога не е късно да се промениш и да поправиш грешката си; не е късно да започнеш да се обичаш и да повярваш в себе си; не е късно да се защитиш. Някой някъде те разбира.