Колко радост ми носят романите на Радостина А. Ангелова и колко се вълнувам за новата й книга, която ако трябва да определя само с една дума, то тя ще e “изключителна”. “Бал в Мулен Руж” говори за изкуство, история и любов и разбира се, за любимия Париж!
“Бал в Мулен Руж”:
- Автор: Радостина А. Ангелова
- Жанр: Съвременна българска литература,
- Страници: 344
- Година на издаване: 2018
- Гледни точки: множество
- Издателство: Софтпрес
Ева е 22-годишна французойка с български произход, която живее със семейството си в Париж. След като най-после открива истината за своя баща и опознава френските си корени, тя попада на портрет, който много напомня на популярна картина от известен художник, и на бележник, в който на български една жена разказва за живота си в Париж в началото на 20-ти век. Дали картината е копие, или оригинал, коя е жената, вдъхновила художника и кой стои зад изписаните страници, в които се говори за една любов, белязала родната литература?
Стига да можех, бих написала ода за тази книга! „Бал в Мулен Руж“ без съмнение е най-добрият съвременен, български роман, който съм чела напоследък – прекрасно написан, с оригинален, интересен и завладяващ сюжет, той коментира теми, свързани със семейството и родовите корени, с изпитанието да бъдеш чужденец в страната, в която живееш, с родолюбието и носталгията по българското, а с тях преплита факти и въпроси, посветени на изкуството – чуждото и нашето.
Майката е бряг и стена. Тя е винаги тук. Тя е отвореният прозорец призори с прохладните птичи песни, тя е последната ягода в чинията – най-голямата и най-зрялата. Тя е бастионът между човека и смъртта. Докато майката е жива, смърт няма.”
Историята те сграбчва още в началото, а после ти сам не искаш да те пусне и доброволно оставаш в плен. Всъщност историите са две и в даден момент се преплитат, нищо, че се развиват по различно време. За пръв път не мога да определя категорично дали ме вълнуваше повече това, което се случваше в настоящето, или бързах да разкрия тайните на миналото – и двете бяха еднакво любопитни и непредсказуеми. Редуването на гледни точки и времеви отрязъци прави сюжета динамичен, заплетен и внася доза загадъчност.
Парите притежаваха предимството да могат да сменят собственика си веднага. Обичта обаче се нуждаеше от време”
На изкуството е поверена голяма роля “Бал в Мулен Руж” – то беше в основата на една мистерия от настоящето и друга гатанка от миналото, която признавам, не успях да разгадая до финала. Независимо дали ставаше дума за Роден, за картините на други известни художници, за архитектурата на Париж, за културния живот в София в началото на 20-ти век, книгата успяваше така да ме омагьоса, че да забравя за света около мен. Самата Радостина Ангелова рисуваше сякаш не само с думи, но също с цветове и звуци, успяваше отлично да предаде най-малката подробност около обстановката в романа. Авторката ще ви разходи из улиците на Париж, ще ви покаже някои от най-забележителните места, които понякога остават пренебрегнати от туристите, но крият в себе си впечатляващи истории и забравени тайни. От френската столица ще отскочим обратно до България – няма как да не почувстваш книгата близка, докато четеш за Чепеларе, Смолян и Родопите, които носят в себе си една особена енергия, магия, с която Радост е успяла да зарази и страниците на романа.
Уханието на бялата фрезия върху масата в ъгъла на стаята е точно толкова прекрасно, колкото ароматът на люляковото клонче до прозореца. Само че тези два аромата внезапно се откриват през въздуха, искат да се докоснат въпреки условностите на пространството, да се опознаят. И тогава започва един вълшебен път: някъде в средата двете благоухания се срещат и от съчетаването им се ражда пленителен дъх. Сега вече стръкчето в ъгъла, и клончето до прозореца губят търпение: желаят да опознаят този общ дъх, нещо, което нито единият, нито другият притежават сами, в самотата си.”
Начинът, по който Радостина Ангелова пише, е вълшебен – толкова красив, изразителен и въздействащ! Обърнала е внимание на всеки детайл, описва хора, места и случки така, сякаш си там с нея, а книгата е твоят билет за машината на времето, която тя е създала с майсторското си писане.
…Човек трябва да се отдалечи от онова, що обича, за да сети силата на обичта си. Беше го писал за нас двамата. Но аз мисля, че важи за всякаква обич. И за тази към родното гнездо – дори повече.”
Впечатлиха ме трите жени, за които се говореше в романа и които намирам за изключително любопитни, като две от тях трябваше дискретно да пазят влюбеното си сърце заради критичността на хорското мнение. Ева е модерната жена – носи финеса и класата на една французойка, но също темперамента и упоритостта на своите български предци. Жозефин пък определено отговаряше на прякора си, “Парижанката” – беше красива, харизматична, а слуховете за личния й живот я превръщаха в гореща тема на разговор в обществените среди. Третата жена е българка, за която не искам и не бива да ви издавам много – ще кажа само, че с удоволствие следях нейните коментари за характера на онази епоха и непрекъснатите промени, за разликите между чуждия свят и нашия, с който сме свикнали и познаваме добре.
Единствено влюбената жена е красива просто така.”
Спирам вече, обещавам! Така или иначе не може с думи да се опише нито талантът на Радостина Ангелова, нито завладяващата история, която ни разказва. След като завърших романа си казах: “Ех, ако повече писатели пишеха като Радост…”, но сега си мисля: “Добре, че Радост е една!”, за да може да отсяваме скъпоценните камъни в нашата литература, защото ти, Радост, си диамант!
Красивото днес е красиво всеки сезон, но по друг начин”
П.П. “Бал в Мулен Руж” от Радостина А. Ангелова предстои да излезе тази седмица – може да се разходите и да си купите книгата от щанда на Софтпрес на Панаира на книгата, или да си я поръчате през техния сайт.
