Книжен сноб – това не съм аз!

by Хриси

Днешната публикация е малко по-различна, по-лична. Тя отразява изцяло моето виждане за четенето, книгите и литературата и не ангажирам никого да го приема. Продиктувано е от куп дискусии и публикации из социалните мрежи и интернет пространството, които разделят читателите на сериозни и несериозни и които подхождат с предразсъдъци към жанрове, автори и заглавия.

Не знам дали съм ви споменавала, но една от причините толкова да отлагах създаването на блога, беше страхът ми от книжните сноби. Нали се сещате – онези изявени читатели, които те дебнат и чакат удобен момент да те посочат с пръст като пример за проява на лош вкус в литературата и да ти кажат “Как може да го четеш това?!”. Както и да реагираш срещу тях, винаги ще сгрешиш. Първо, те никога няма да признаят, че са книжни сноби, а ще се изтъкнат като ценители на качествената и стойностна литература – нещо, което очевидно ти, простосмъртният и невежият, не разбираш. Второ, контраатаката от твоя страна ще доведе единствено до безсмислен спор – нито ти ще се откажеш от историите, които четеш, нито има сила, която да ги убеди, че в света на книгите може да има много перспективи, а не само една правилна (тяхната). Трето, оправданието означава да се извиняваш за нещо, за което нямаш вина – грешно ли е да четеш това, което ти доставя удоволствие? Не ме разбирайте погрешно – отлично осъзнавам необходимостта от литературна критика, но нужно ли е винаги да се делим и да лепим етикети…

Някои казват, че човек е това, което чете. Макар това твърдение донякъде да е вярно, то не е абсолютно и често си има изключения. Ако обичам психотрилъри, означава ли, че тайно си мечтая да съм сериен убиец? Ако чета любовни романи, трябва ли задължително да съм в отбора на необвързаните или нещастно вързаните? Различните хора четат по много причини – някои искат да забравят, други да си спомнят, едни искат да плачат, други да се смеят. Едни си почиват, като се вглъбяват в леки и неангажиращи сюжети, докато други си отвличат вниманието с по-тежки и дълбокомислени истории. Изборът на книги, които четем, е резултат от множество фактори – от настроението ни, от конкретни обстоятелства в личния или професионалния живот, от етапа, на който се намираме, от личностните ни убеждения, които също са подвластни на промени. Читателският вкус еволюира с времето и това, което за него е “стойностно” сега, утре може да загуби смисъл.

Аз съм читател, който обича разнообразието. В моята библиотека стилът е еклектичен – имам всякакви романи и всеки от тях ми е дал нещо. Имам Фицджералд и Стайнбек, имам Елиф Шафак и Халед Хосейни, Бакман, Маркъс Зюсак, Дан Браун и Рупи Каур, които така поставени един до друг звучат абсолютно несъвместимо и все пак са намерили място в читателското ми сърце. Имам също Е.Л. Джеймс и Лорън Уайзбъргър, и един специален рафт за книгите на Колийн Хувър. Помня дори историите, които не съм харесала, именно защото те са ме научили да познавам по-добре читателския си профил, да търся и да намирам истории според моя вкус, а не според това, което експертите са определили за шедьовър.

Забелязах, че с годините ставам по-отворен читател и съм склонна да давам шанс на книги и автори, които преди едва ли бих погледнала, защото намирах за твърде далечни. И все пак смятам, че толерантността и при четенето, и в живота се възпитава.

Чета, защото ми доставя удоволствие. Чета, защото искам да знам. Чета, защото само така мога да бъда на много места едновременно. Чета, защото колкото и пъстър да е животът, откривам нови и по-ярки нюанси в книжната палитра. Чета не за да критикувам, а за да уважавам и ценя. И може би най-голямата ми гордост като читател е, че мога да кажа с чиста съвест, че книжен сноб – това определено не съм аз!

Leave a Comment