Щастлива съм, че август се превърна в месеца, в който издателство ИБИС обявиха, че ще издават една от най-любимите ми авторки, а пък тя пусна нова книга. Историите на К.А. Тъкър са ми много скъпи и с удоволствие прибавям към съкровищницата ми “The Simple Wild”.
“The Simple Wild”:
- Автор: К.А. Тъкър
- Жанр: романтика, съвременна проза
- Страници: 388
- Година на издаване: 2018
- Гледни точки: 1
- Издателство: не е издавана у нас
Кала е млада жена, чийто живот е в застой. Тя още живее с майка си и доведения си баща, току-що е останала без работа и в същия ден научава, че приятелят й изневерява (факт, който по-скоро приема като сигнал, че никога не го е обичала истински). Не стига това, ами и изведнъж получава обаждане, че баща й, с когото не се е виждала от 2-годишна и който живее в Аляска, е сериозно болен и може би е добре да го посети. Нервното очакване от бъдещата среща с човек, който ти е родител и който си чувал само по телефона, е изместено от ужаса при пътуването и пристигането в дивата пустош. И последната капка – арогантният пилот Джона, който не пропуска възможност да се държи снизходително и грубо с Кала и да й напомни, че не се вписва тук. Но като че ли зад авиаторските му очила и нейния пренебрежителен поглед се крие една искра, която има потенциала да се превърне в голям пожар…
“The Simple Wild” ме върна към първите книги от К.А. Тъкър, които прочетох и които ме запалиха по нейното творчество. Комбинация между романтика и драма, историята следва естествения си път (без да имаме ретроспекции и редуване на минало и настояще) и фокусира вниманието си върху интересни теми, като акцентът пада върху главните герои и техните преживявания. Няма съспенс, но не си мислете, че става дума за захаросана любовна история, защото връзката между Кала и Джона не е единственото, което привлича вниманието.
Всъщност “The Simple Wild” до голяма степен разглежда отношенията в едно семейство – връзката между баща и дъщеря, между разведени родители и техните деца, между мъжа и жената в една двойка. Когато пък става дума за любов, К.А. Тъкър ни провокира, като изправя читателя пред дилема и го пита – достатъчна ли е любовта, за да бъде една двойка щастлива? До колко различията в характерите и в начина на живот при двама души могат да повлияят на връзката им и наистина ли любовта е способна да превъзмогне всичко? Макар Кала и Джона да са в центъра на събитията, историята дава и два други примера, от които могат да се поучат – ако при единия от тях тайното оръжие за успешен брак е компромисът, то при другия страхът от неизвестното и егоизмът надделяват. При единия имаме голямата любов, изпълнена със страст и копнеж, за която хората четат и за която мечтаят, а при другия – тиха обич, която ти дава топлина, сигурност и чувството, че принадлежиш някъде. Коя от двете оцелява ще видите сами.
Извън философските разсъждения се връщаме върху новата ми любима двойка. Кала и Джона са като Ин и Ян – ужасно различни и все пак се допълват отлично. Тя е глезената принцеса, която се е озовала в дивата пустош, той е сериозният и мрачен мъж, който отказва да види живота отвъд пределите на своето убежище. Там, където тя хвърчи из облаците и действа лекомислено, той я “призимява” и я кара да гледа по-реалистично на нещата. Но Кала го кара да мечтае, да иска повече и внася цвят в иначе еднообразното му ежедневие. Понякога различията все пак са хубаво нещо.
Какво още ми хареса в “The Simple Wild”? Идеята, че никога не е късно да поправиш грешките си и да изгладиш взаимоотношенията си с някого. Обожавах също описанията и разказите за Аляска – има нещо магично, което ме тегли към нея и винаги когато чета книга, чието действие се развива там, си мечтая един ден да посетя това място на живо. Забавлявах се искрено с диалозите между Кала и Джона, с номерата, които си правеха взаимно, и хапливите забележки, които си разменяха и които всъщност маскираха привличането помежду им, като по този начин любовното напрежение скачаше до небето.
Накратко, “The Simple Wild” е още един прекрасен роман от К.А. Тъкър. Авторката прави лек завой в жанров и тематичен аспект, но със сигурност е за добро, защото историята е една от най-добрите, които е писала (според мен).
