Животът е пълен с възможности – от кои ще се възползваме, и кои ще подминем зависи изцяло от нас. А после – ами, после идват други. Решения, промени, избори – колелото се завърта и ни отвежда по криволичещия житейски път, чиято посока знаем, но чийто маршрут избираме в движение. “Варианти на нас” от Лора Барнет разказва именно за тези съществени моменти, които са способни изцяло да променят личната ни история.
“Варианти на нас”:
- Автор: Лора Барнет
- Жанр: Съвременна проза
- Страници: 472
- Година на издаване: 2018
- Гледни точки: 2
- Издателство: Orange Books
Джим и Ева се запознават като студенти в Кеймбридж, а поводът е нелеп инцидент с колелото на Ева. Няколко разменени думи по-късно за двамата има три възможни варианта как ще се развият взаимоотношенията им. Дали ще се възползват и ще дадат шанс да любовта, дали тази любов ще е достатъчно устойчива във времето, дали няма да поемат в различни посоки, дали няма да се срещнат отново по-късно, дали през последните дни от живота си ще бъдат заедно, или в съзнанието им ще се прокрадва блед спомен за онзи момент, когато Джим предложи на Ева да помогне със спуканата гума на колелото й?
Една двойка, три варианта за развитие на връзката. Признавам, че “Варианти на нас” от Лора Барнет ме заинтригува още в началото – харесвам истории от типа “какво би било, ако”, защото смятам, че има етап от живота на всеки човек, когато той си задава същия въпрос. Книгата се оказа доста по-философска и дълбокомислена, отколкото предполагах, и макар една любов да стоеше в дъното на всичко, все пак авторката беше концентрирала вниманието си върху много по-мащабна тема – промяната.
Независимо дали искаме да си го признаем, всички се променяме с времето. Характерът ни е като парче глина, която обстоятелствата и нашите лични решения оформят. Като картина, на която непрекъснато добавяш нови цветове и нюанси и винаги ти се струва незавършена. Съдбата среща Джим и Ева, но оставя в техни ръце изборът какво ще правят след това. Запознанството им е само една отправна точка към дълго и изпълнено с емоции пътуване, на което авторката ни кани да се присъединим. Любов, брак, изневяра, прошка, събирания, раздели – имаше от всичко, защото това е животът. Щастливият край не идва за всеки, нито идва наготово и набързо.
Нищо не е постоянно, освен промяната”
Трите истории за отношенията между Ева и Джим бяха толкова самостоятени, колкото и свързани. Понякога имах усещането, че чета три различни книги. Друг път, вече привързана към главните герои, не можех да преценя кой вариант ми се струва най-правилният за тях. И може би точно тук се крие магията на книгата – няма правилно и грешно, защото всяка от трите истории е абсолютно възможна. Емоционалната палитра на романа беше меко казана богата – радост, тъга, съчувствие, вълнение, ревност, гняв, съжаление, разкаяние, надежда – каквото и да назовете, имаше го. Такива са човешките взаимоотношения – пъстри и разнолики. Това, което ми направи най-силно впечатление обаче, е фактът, че в нито една история животът на главните герои не беше напълно съвършен. Независимо по кой път бяха поели, винаги имаше предизвикателства, с които да се справят, изненади, които не бяха предвидили. В този смисъл “Варианти на нас” беше доста реалистична и правдоподобна книга, която лесно може да сбъркаш с приятелски разказ по действителен случай.
“Двамата поемат редом по пътя, напускат предопределения им за този следобед коловоз и потъват в сгъстяващите се сенки на здрача, в мъгляво гранично пространство, където е избран един път, а друг е пропуснат.”
Романът нямаше да бъде толкова интригуващ без образите на Джим и Ева. Нямам никакво съмнение в симпатиите си към нея – харесвах всичките й варианти. Ева беше грижовна, мила, отдадена, смела и амбициозна, адаптираше се според промените. С Джим обаче си имах проблеми – понякога го разбирах, друг път му се ядосвах и дори злорадствах, когато плановете му рязко се объркваха. Не съм сигурна, че имаше момент, когато откровено да го харесвах, но определено разнобразието и оригиналността на сюжета се дължаха до голяма степен на промените в неговия образ.
Сигурна съм, че всеки читател ще си избере своята история за Джим и Ева. Тази, която да го вдъхнови и зареди най-силно и която да се надява да е истинската. Моята беше номер 3, ще чакам да ми кажете вашата 🙂
