“Разни хора, разни идеали” е казал Алеко Константинов. Е, за идеалите не знам, но що се отнася до навици и странности при четене, определено има голямо разнообразие сред книгохолиците. Ето няколко от многото профили на типовете читатели.
Моногамният
Този читател не обича да смесва книгите. Когато започне една, е верен само на нея и не я оставя, докато не приключи връзката си. Понякога става дума за кратка авантюра, друг път може да я чете със седмици, но никога няма да се изкуши да отвори друга книга, докато не види финала на настоящата.
Полигамният
В контраст с предишния читател, този тук няма никакъв проблем да подхване няколко книги, да стопира едната, за да продължи другата, а после дори да се прехвърли на трета. При него четенето зависи много от настроение, препоръките, времето навън и всякакви други абстрактни фактори.
Читателят с розови очила
За него всичко написано е великолепно. Няма книга, в която да не открие нещо, което да му хареса. Оптимист по душа и по читателски възгледи, той не обича да поставя високо летвата пред писателите. За читателя с розови очила удоволствието от четенето е по-важно от литературните награди, отзивите от критиците и майсторския стил.
Хейтърът
Някои хора четат книги, за да имат повод за заяждане и още с отварянето на книгата търсят под вола теле. От 300-400 страници все ще се намерят няколко грешки – нищо, че в повечето случаи представителите на тази група не правят разлика между правописна, печатна и пунктуационна грешка. Ще натрият носа на автора, който е решил, че е написал приличен роман. Ще смъмрят феновете му, че са такива наивници да му купуват книгите, и ще си легнат спокойно, че са изпълнили гражданския си дълг.
Класикът
Днес Толстой, утре Чехов, вдругиден – Достоевски. Ако пък не харесват руските класици, ще се обърнат към други емблематични имена от света на литературата като Хемингуей или Стайнбек. Защо им е да отварят книгите на съвременните автори, след като никога няма да достигнат класата на своите велики предшественици.
Романтикът
Любов, цветя и рози – това е мантрата на този читател. Може да се добави и малко драма или пък интрига за повече напрежение, но друго си е да помечтаеш за любов като тази между Елизабет и господин Дарси, Скарлет и Рет, Джейн и мистър Рочестър.
Следователят
Може в реалния живот позицията на Хорейшио от “От местопрестъплението” вече да е заета, но в литературата свободни места винаги се намират. Защо се е тормозила Агата Кристи да пише романи, ако няма доброволци, които да тестват своите интуиции и познания и да изпреварят Поаро в разнищването на случая. Как Шерлок Холмс щеше да разплита загадките, ако нямаше един Уотсън до него. Такива мисли минават през главата на този читател.
Традиционалистът
Това е читател, който обича да чете единствено книги на хартиен носител. Не че не вярва в прогреса, просто обожава аромата на мастило и хартия, обича да разлиства пожълтелите страници на старите издания и да си представя през колко други ръце са минали. В библиотеката си говори със служителите на малко име, защото е стар познайник.
Иноваторът
Хубаво е да имаш любимите си заглавия на хартия и с твърди корици, но не може да се отрече удобството на електронния четец. Този читател сякаш се е сраснал с устройството – напълнил го е с безброй книги и го носи навсякъде със себе си за всеки случай, ако му се отвори възможност да почете. Да живее техническият прогрес!
Непостоянният
Този читател трудно се концентрира, по-капризен е и не винаги успява да заформи връзка с книгата, която чете. Често му се случва да не довършва вече започнат роман, да променя жанровите си предпочитания и като цяло да се лута в света на литературата, търсейки своето място.
Обвързаният
В другата крайност е обвързаният читател, който чете романи единствено на автори, които обича. Лоялен до болка, той не поглежда към чуждите заглавия, защото не иска да изневерява на любимците си. Харесва поредици, защото така като подхване една история, може дълго време да прекара в компанията на нейните герои.
Бързакът
Той чете книгите за норматив. Развива скорост, неприсъща за повечето читатели, затова често му завиждат за суперсилите. Понякога обаче се уморява от скоростното влакче, което сам управлява, и се налага кратка пауза, за да презареди батериите, преди отново да запрепуска през страниците.
Патриотът
Патриотичният читател не признава чужди автори. Не че не ги чете, просто смята, че и в България има стойностни писатели, които заслужават внимание и подкрепа. Като един истински родолюбец, той си купува нови книги само на български автори, а когато няма такива, отваря класики като “Под игото” или “Тютюн”.
Педантичният
Този читател има много строги читателски навици. Първо, книгата му задължитено е подвързана, за да не се прегъват крайчетата. Не се позволява драскане по нея, подчертаване, прегъване на страници. Има си и схема на започване на книга. Чете се всичко – от посвещението, през съдържанието, до благодарностите в края, за да е сигурен, че не е пропуснал нищо.
Библиотекарят
Този читател е превърнал дома си в малка библиотека. Купчини с книги се намират навсякъде – по шкафовете, по масата, в ъгъла до стената. Етажерките не стигат, но не може да се раздели с никое заглавие от колекцията си. А и приятелите му разчитат на него – те знаят, че винаги могат да го потърсят за съвет и препоръка, за книга назаем, която може и да върнат след 15 години.
Материалът не се препоръчва за хора без чувство за хумор! Ако разпознаете себе си в повече от един профил, не се тревожете – това не означава, че имате шизофренични наклонности. Помнете, че читателската душа е многолика и пъстра, тя се развива и обогатява, затова е в рамките на нормалното да преоткрива себе си всеки ден в нови герои, жанрове, истории.
