“Гласът на любовта” – Мия Шеридан

Когато видях поста на издателство Ибис във Фейсбук страницата им, че ще издават Мия Шеридан, извиках от радост (и не, не преувеличавам, имам свидетели). Обожавам романите на Мия – историите, героите, стила, всичко! Радвам се, че най-после ще се появят и на българския пазар, защото съм убедена, че всички почитатели на романтичната литература ще се влюбят в тях. “Гласът на любовта” е първата книга, която ще се погрижи за това.

“Гласът на любовта”:

  • Автор: Мия Шеридан
  • Жанр: Романтика
  • Страници: 360
  • Година на издаване: 2018
  • Гледни точки: 2
  • Издателство: Ибис

Бри Прескот пристига в малко градче в щата Мейн с идеята да избяга от всичко, което й се е случило през последните месеци, да намери убежище и поне малко спокойствие. Любовта не влиза в плановете й, но когато съдбата я среща с Арчър, тя е неизбежна. Арчър е мълчалив, тих и затворен. Различен е от всички в градчето, той живее в изолация, а самотата се е превърнала в най-верния му другар. Само че Бри вижда това, което другите не са успели – Арчър е човек с голямо и добро сърце, остава само да го убеди да го отвори за нея.

Спомням си как преди време тъкмо бях завършила с издадените до момента книги на Колийн Хувър и се чудех как да излекувам книжния махмурлук. Все пак знаете колко я харесвам…Тогава попаднах на първата ми книга от Мия Шеридан – “Гласът на любовта” (“Archer’s Voice”) и сякаш пред мен се откри цял един нов свят на любовните романи. Мия е майстор на романтичните истории и съм сигурна, че и ако вие сте романтици по душа, ще харесате стила й. Ако Колийн обича да сграбчва сърцето ви от първата страница и да го стиска до последната, то Мия Шеридан има по-деликатен и нежен подход. С нея усещате всяка тръпка, всеки импулс, онова блажено пропадане, когато си влюбен, онази ненаситност, която изпитваш към другия. Чуваш “Обичам те” дори когато не е изречено на глас, защото любовта, както Мия ни напомня, може да говори на много и различни езици и когато две сърца бият в синхрон, думите стават излишни.

“Толкова силно те обичам, че това ми причинява болка…И това е така, защото се страхувам да те обичам. Боя се, че ще заминеш и аз отново ще остана сам. Само че сега ще бъде сто пъти по-зле, защото ще знам какво ми липсва…Искам да съм способен да те обичам по-силно, отколкото се страхувам да не те загубя, ала не знам как.”

“Гласът на любовта” от Мия Шеридан е любовен роман в най-чистия си вид – емоционален, чувствен, страстен, въздействащ. Той не събира читателски сълзи, а усмивки, защото ви прави страничен наблюдател на раждането на една голяма любов. Ще ви впечатли не толкова със самата история, колкото със стила на писане на авторката и с героите, които е създала. А едно от нещата, които най-много ми допаднаха, е това, че интригите и драмите, които се раждаха в хода на романа, не променяха връзката на Бри и Арчър – тя си остана константна, силна и устойчива на всякакви спекулации.

“Единственото, което знам със сигурност, е това, че когато през онзи ден ти мина през моята порта, аз изгубих сърцето си. Но не защото това би могло да бъде което и да е момиче, а защото беше точно ти. Аз отдадох сърцето си на теб. И, Бри, в случай че се питаш, никога няма да поискам да ми го върнеш обратно.”

Макар да не го осъзнава, Бри е силна и борбена жена. Тя вижда отвъд предразсъдъците и има очи за истински красивото в живота, упорита е и се бори за любовта си. И все пак не тя ще ви открадне сърцето, а Арчър. Понякога си мисля, че Мия е пуснала анкета на читателите и ги е питала “Какъв искате да бъде съвършеният мъжки образ?” и така се е родил нейният герой. Арчър няма недостатъци, защото дори минусите, превръща в плюсове. Той е от онези магнетични литературни герои, които ви притеглят към себе си, преди дори да сте се запознали с историята им. Хареса ми идеята на авторката как любовта между двамата ги кара да се стремят да бъдат по-добри, да бъдат това, от което другият има нужда. Любовта им е вдъхновяваща и енергизираща!

“Някой ден, когато остареем и косите ни посивеят, ще те гледам, докато лежиш в леглото до мен, също както сега, ще надникна в очите ти и ще знам, че винаги си била само ти. И това ще бъде най-великата радост в живота ми, Бри Прескот.”

Като запален почитател на Мия Шеридан, съм чела всичко от нея. Гарантирам ви, че с всяка следващата книга пристрастяването ви към историите й ще нараства. И макар по-късно да съм оценявала също толкова високо други нейни книги (става дума за “Grayson’s Vow” и “Kyland”), винаги се връщам към “Гласът на любовта”, защото с него започна всичко.

Related posts

“Щастие за начинаещи” – Катрин Сентър

“Аталанта” – Дженифър Сейнт

“Момичето от Техеран” – Марджан Камали