Определено мога да кажа, че не съм фентъзи фен. Първо, въображението ми не е толкова цветно, второ – след Хари Потър малко са били книгите в този стил, които са успели да задържат вниманието ми и да ме въвлекат в магическия си свят. Но със “Софийски магьосници” от Мартин Колев отново изпитах онова силно вълнение, онази надежда, че магията наистина съществува и е някъде около нас.
“Софийски магьосници 2. В сърцето на Странджа”:
- Автор: Мартин Колев
- Жанр: Фентъзи
- Страници: 308
- Година на издаване: 2018
- Гледни точки: 1
- Издателство: Сиела
Продължението на “Софийски магьосници” отново ни среща с Бриян, който се учи да се оправя в магьосническия свят без своя амулет и без подкрепата на Свилен зад гърба си, защото пробудникът му внезапно е заминал. Макар след битката на улица “Дъждовна” лицето му да е разпознаваемо сред останалите магьосници, Бриян иска единствено да разбере повече за прадядо си, великият магьосник Налъмов, и да изпълнява задачите си на чирак при неговата учителка – Буря. Но странни сънища и съмнителни случки въвличат Бриян и приятелите му в ново приключение, което този път ще ги изпрати в горите на Странджа, където бродят караконджули и чудовища. Дали Бриян е готов?
Знаех за “Софийски магьосници” още откакто миналата година излезе първата книга – някои мои познати и приятели много се бяха запалили по историята, но аз като че ли все не можех да се настроя и да я започна. Когато научих, че предстои издаването на втора част и още повече като видях корицата й, реших, че моментът е настъпил. Какво да ви кажа, връзката беше почти мигновена – светът на Бриян беше толкова ярък, интересен и вълнуващ, че не можех да му се наситя и бързах да науча как ще се развие историята. И тук идва предимството на решението ми да изчакам с четенето, защото щом приключих с първата книга, имах възможността веднага да се гмурна в “Софийски магьосници 2. В сърцето на Странджа”, а тя е още по-добра.
Харесвам всичко в “Софийски магьосници 2”! Сравнявайки я с първата част, тук си личи градацията в писането на автора – сюжетът е още по-динамичен и заплетен, образите на предишните герои са доизпипани, а има и няколко нови, които внасят интрига и доза напрежение. Неповторим, отличителен и вълшебен си остава стилът на Мартин Колев, който е успял да създаде един наистина изключително добър, български, фентъзи роман – някаква уникална смесица между “Български народни приказки”, “Златният компас” и света на Роулинг (поне това бяха моите асоциации). Много ми допадна идеята за вплитането на фоклорни мотиви и обичаи в историята за приключенията на Бриян – змейове, самодиви, караконджули, нестинарки…За какво са ни “Фантастични животни” след като си имаме толкова много примери за чудати създания в народното творчество.
О, момчето ми, доброто никога няма да познае велик триумф…То съществува единствено за да предотврати триумфа на злото.”
Забавлявах се искрено с всяко заклинание, което срещах и в двете части на “Софийски магьосници” – някои от тях бяха познати поговорки и фразеологизми, други – римувани стихове. Любими обаче ми станаха бележките под линия (които иначе никога не чета, но този път не пропусках), защото в тях имаше информация за книги и събития от магьосническия свят, благодарение на които историята звучеше правдоподобно, а уж е фентъзи. Всички термини и думи, които Мартин Колев беше подбрал и измислил, в комбинация с познатите улици на София и горите на Странджа правеха света му не просто магичен, а истински. В един момент имах чувството, че е напълно нормално из София да бродят караконджули, да има магиционери, да издават вестник “Магьосническо дело” или да съществуват магиместа като “Свраката”.
Злото нападни, с огън го срази!”
И разбира се, не мога да пропусна Бриян. Героят му в “Софийски магьосници 2” е някак пораснал, по-отговорен и по-решителен, макар все още да има много какво да учи. Много ми е симпатичен и забавен, а тук вече виждаме и как освен магия, в сърцето му гори още един пламък, но вие ще си прочетете за какво става дума. Свилен и Ванина ми липсваха, но Белота, Иза и Буря компенсираха отсъствието им, а и много се надявам в следващата част (задължително трябва да има такава) да ги видя отново.
Обобщавам – дори да не сте от най-големите почитатели на фентъзи жанра (като мен), уверявам ви, че историите на Мартин Колев няма как да ви станат скучни или безразлични, още повече “Софийски магьосници 2. В сърцето на Странджа”. Причината – в неговия свят границата между фантазия и реалност е тотално размита, така че всичко ви се струва толкова странно и магично, колкото и нормално и логично. Да речем, че има голяма вероятност след като затворите книгата, да се оглеждате за приказни създания пред градинката на Народния театър.
П.П. Доказателство, че магията съществува, е фактът, че намерих черешите от снимката само за 11 лева килограма 😀
