Даже не разбрах кога списъкът ми с прочетени книги за април стана толкова дълъг, но така е като си книгохолик…Април определено беше благодатен откъм интересни и въздействащи романи, затова бързам да ги споделя с вас. Вижте какво прочетох през април.
“Забранете тази книга” – Алън Грац
Месецът стартира ударно с една прекрасна книга, която ни припомня, че всеки има свободата и правото да чете каквото поиска. Главната героиня Ейми Ан е само дете, но от нея можем наистина да научим много – за любовта към четенето, за света на един библиофил, за отношението към книгите, за отстояването на принципите и убежденията. “Забранете тази книга” е подходяща както за по-малки читатели, така и за вече пораснали такива. Подробно ревю ще намерите в блога.
“Девети ноември” – Колийн Хувър
Една от любимите ми книги на Колийн Хувър, която пленява с типичния за авторката емоционален и въздействащ стил. Романтична, заплетена и много необичайна любовна история, в която дори да не се впечатлите от главната героиня, то със сигурност главният герой ще спечели симпатиите ви. “Девети ноември” си спечели специално място в читателското ми сърце и в блога, разбира се.
„Едно от нещата, които винаги се старая да си напомням, е това, че всеки човек има белези – промълвява тя. – И много от тях са по-страшни от моите. Единствената разлика е, че моите са видими, а на повечето хора не са.“
“Малък наръчник по люка” – Майк Викинг
Ако в “Малък наръчник по хюга” Майк Викинг ни учеше как животът ни да бъде изпълнен с уют и позитивни емоции, то в “Малък наръчник по люка” той търси универсалната формула на щастието. Кое ни кара да се усмихваме, как да гледаме положително на нещата и защо най-щастливите ни мигове винаги са споделени с още някого. Аз пък извадих за вас 5 урока, които научих от “Малък наръчник по люка”.
За мен идеалният летен следобед включва книга и одеяло, постлано под сянката на някое дърво“
“Всеки ден” – Дейвид Левитан
Какво бихме правили, ако трябваше всеки ден да започваме живота си отначало? Малко абстрактна, но много дълбокомислена и философска – книгата “Всеки ден” от Дейвид Левитан може да има толкова различни прочити, колкото и читатели и може би това е най-ценното в нея. В отделна публикация споделих кратко ревю и няколко любими цитата.
“Пролетен сняг” – Сара Джио
“Пролетен сняг” от Сара Джио беше в списъка ми с книги за март, но за съжаление не успя да се класира тогава. Аз обаче не се отказах от нея, затова попадна в прочетени заглавия през април. История е доста драматична и емоционална, като фокусира вниманието си върху майчинството и отговорността да бъдеш родител. Има обаче и елементи на съспенс, които допълнително предизвикват читателския интерес. Подробно ревю може да намерите в блога.
Никой не говореше за миналото. Всичко беше внимателно обвито в мъгла, докато в един момент изскочи на повърхността. Така стоят нещата с тайните. Те винаги намират начин да излязат наяве. Дори това да им отнеме цял един човешки живот.“
“Момичето, което четеше в метрото” – Кристин Фере-Фльори
„Момичето, което четеше в метрото“ беше увлекателна, приятна и разтоварваща книга, написана за всички, които обичат да четат и да се губят в света на книгите, но и за тези, които се чувстват изгубени и търсят убежище пак сред страниците на нечии чужди истории. За нея също отделих специално място в блога – там ще намерите и още подробности за книгата.
“Жената на прозореца” – Ей Джей Фин
Забелязах, че неумишлено винаги включвам по един трилър в подбора ми с месечни книги. За април се падна “Жената на прозореца” от Ей Джей Фин – стартира по-мудно и дори не се забелязваха кой знае какви елементи на съспенс, но изведнъж напрежението ескалира, историята страшно се заплете и затова стана дяволски пристрастяваща. Повече за книгата може да прочетете в подробното ревю.
“Birthday Girl” – Penelope Douglas
Обичам книгите на Penelope Douglas, защото са заредени с много адреналин. Освен това е царица на сюжетите със забранена и наистина скандална любов. Такава е темата й в новия роман – “Birthday Girl”, в който разликата между главния герой и главната героиня е 18 години. Чисто като изпълнение обаче смятам, че авторката може и повече. Надявам се скоро да издаде заглавие от продължението на “Fall Away” поредицата.
Поредицата от Семейство Роял – Ерин Уот
Човек и добре да живее, взема, че се предава на изкушението, и прочита наведнъж всички книги от поредицата за “Семейство Роял”. Ако трябва да съм напълно честна, първите две книги ми харесаха най-много – между Рийд и Ела наистина имаше невероятна химия. “Прокудената наследница” пък беше по-забавна – образът на Истън много ми напомняше този на Мадок от “Rival” на Penelope Douglas, може би затова толкова му симпатизирах. И тъй като съм нетърпелива, прочетох и последната книга от поредицата, която предстои да излезе на български, но не искам да ви развалям удоволствието, затова ще си запазя информацията за мен.
“Докога ще чакаме бащите” – Калоян Димитров и Иван Сапунджиев
Имах привилегията да прочета “Докога ще чакаме бащите” още преди да е излезе по книжарниците. Какво да ви кажа – прекрасна книга, дебют на двама автори. Главният герой – 12-годишният Митка, ми стана любимец – ту ме разсмиваше, ту ме разплакваше. Много истински и неподправена, коментираща значими въпроси, като открит урок по човечност и родолюбие. “Докога ще чакаме бащите” излиза по книжараниците от 11-ти май, а може и да си я поръчате онлайн, за да пристигне при вас с автограф.
-А има ли надежда – реши да попита Митка неопределено. Беше сигурен, че дядо Стати ще разбере каквото трябва.
– Надежда? Не ние зависим от надеждата, тя зависи от нас! Но това е друга история“
“Италианската градина” – Алисън Ричман
През последната година романите за Втората световна война са ми слабост. В “Италианската градина” имаше всичко, което търся в една книга – завладяващ сюжет, изключителен стил на писане, история, драма и малко романтика. Горещо ви я препоръчвам, а ако не съм ви убедила, сигурна съм, че подробното й ревю в блога ще го направи.
