Читателският вкус е многолик, разнороден и подвластен на безброй субективни фактори. Притежава легендарното умение да превръща една книга в хит, а след това да я захвърля в ъгъла заради по-добро и сензационно заглавие. Това води до разпалени дискусии в групите за четящи, към които се присъединих в последно време. Но за да оцелея в джунглата на изявени критици, трябва постоянно да припомням на емоционалния читател в мен няколко основни правила. Споделям с вас моите 5 читателски закона, които винаги спазвам!
Всеки има право на мнение
Винаги съм казвала, че съм толерантен читател, затова и не критикувам книги, които не са ми допаднали. Една история може да бъде прочетена, изтълкувана, преживяна и споделена по много начини. Не разбирам и не одобрявам крайни коментари за книги особено когато са отправени към човек, който ги е харесал. Ако аз не обичам магданоз, означава ли, че всички останали трябва да го намразят? Същото е и с литературата – въпрос на личен вкус и избор е дали ще прочетеш една история и дали ще имаш очи за нея. Всеки има право на мнение и винаги може да го сподели, но това не означава, че трябва да го налага като абсолютно. Диктаторските режими може да не са напълно в историята, но все ми се иска да вярвам, че литературата е за свободномислещите.
Не критикувай, преди да си чел
Когато бях във фазата на “50 нюанса сиво”, много хора критикуваха книгата и четящите я, без да са чели историята. Не мисля, че може да имаш добра аргументация срещу даден автор или написаното от него, ако не си запознат с творчеството му. Как може да лепиш етикети, ако не знаеш съдържанието на продукта, а само си чувал за него? Днес този мой етап премина и отдавна не съм чела нещо толкова пикантно. За сметка на това се влюбих в няколко исторически романа, чийто сюжет преди време би ми се сторил скучноват. Корицата на “Светлината, която не виждаме” мина стотици пъти пред очите ми, преди да реша да й обърна внимание, но никога не съм си позволила да попитам “Кой чете това?”, защото знаех, че рано или късно колелото ще се завърти и ще дойде моят ред да въздишам по тази история.
Остави предразсъдъците вкъщи
Наблюденията ми сочат, че много читатели са не само критични и капризни, но и често подхождат с предразсъдъци към някоя книга. Било то заради автора, друг път заради корицата, на трети не им допада стила, а четвърти са чували онези крайни мнения, за които ви говорих. Практиката ме е научила, да не съдя книгите по подобни “външни” белези, защото така мога да подмина прекрасни истории. На теория “Земята вика майор Том” абсолютно не отговаряше на книгите, които обикновено чета, но реших да рискувам и спечелих.
Не влизай в безсмислени спорове
Харесвам градивния спор. Спорът, от който може да извлечеш полезна информация, нови знания, да погледнеш темата от друг ъгъл. Но не обичам бурни дискусии, свързани с литературата, защото мисля, че не постигат нищо освен разпалване на страстите. Ако всяко мнение е субективно, ако читателският вкус е зависим от характера и личната история на своя собственик, тогава защо да се опитвам да убеждавам някого, че книгите на Фредрик Бакман са неповторими и лични, след като той не е успял да вникне в думите на автора?
Уважавай книгата и нейния автор
Вярвам, че книгата има душа. Тя не е просто купчина напечатани страници, които четеш, за да убиеш време. В нея има вложени спомени, мечти, впечатления, надежди, куп усилия, безкрайни часове труд, внезапни усмивки, проляти сълзи, обич и вдъхновение, отчаяние и колебание, устрем и амбиция. Книгата е способна да събуди съзнанието, да докосне душата, да ти изтръгне сърцето, да те съживи (поне емоционално). Само заради това тя заслужава уважение, а нейният автор – признание. Така че, мили книгохолици, не обиждайте книгите – може пък да ви чуят и да ги нараните, а те не са направили нищо, за да наранят вас.
