Още като прочетох “Кутия шоколад” на Фиона Макинтош, знаех, че с удоволствие ще се потопя в друга нейна книга. “Тайна с дъх на парфюм” не само, че носи почерка на авторката, но и ще отключи сетивата ви, за да се насладите на една красива и страстна любовна история от времето на Първата световна война.
“Тайна с дъх на парфюм”:
- Автор: Фиона Макинтош
- Жанр: Любовен роман, исторически роман, дамска проза
- Страници: 367
- Година на издаване: 2018
- Гледни точки: 1
- Издателство: Софтпрес
Фльорет е дъщеря на една от най-известните, богати и уважавани фамилии в Грас. Семейството й е в парфюмерийния бизнес от години и въпреки, че тя притежава уникален талант – надарена е с умението да разпознава и комбинира хиляди различни ухания, бъдещето на Фльорет вече е предопределено и то няма нищо общо с производството на парфюми. Предстои й брак с неприятния и доста ограничен Еймъри – син на другата най-богата фамилия в региона, която има фабрика за парфюми. За късмет на Фльорет, преди да дойде моментът за първата брачна нощ, камбаните в града оповестяват включването на Франция в Първата световна война. Братята на младата жена също заминават и така тя се оказва начело на двете парфюмерийни фабрики. Неочаквано писмо и последвала внезапна поява на по-малкия брат на Еймъри обаче преобръщат представите на Фльорет за живота и за любовта, а тайната, която ще научи, е способна да съсипе семейството й. Ще успее ли Фльорет да открие истинската любов, ще се убеди ли в нейната сила и как ще се справи с деликатната ситуация, в която е поставена фамилията й?
Определено не мога да се похваля, че имам нос на парфюмерист, но любовните истории ги надушвам отдалече, затова нямах съмнение, че “Тайна с дъх на парфюм” ще е от онзи тип, който ще ме омагьоса и погълне. Историята е много чувствена и нежна, а основната идея е да ни припомни, че любовта идва внезапно, без предупреждение, може да има както унищожителен, така и облагородяващ характер, може да ти вдъхне сили, но и да те погуби напълно.
Това е силата на мириса – той може да пренесе човек навсякъде. Когато се намесят ароматите, минало и настояще се размиват.”
Сюжетът на “Тайна с дъх на парфюм” се върти около парфюмерийната индустрия в Грас в началото на 20-ти век. Беше ми изключително интересно да се запозная по-отблизо с производството на парфюми, особено с това преди почти 100 години, когато са се ползвали етерични масла и автентични аромати вместо заместители от химията. Да науча за базовите нотки и за тези, които играят поддържаща роля, за посланията на всяко ухание и внушенията, които носи, за спомените, които може да отключи, и емоциите, които е способно да предизвика. До голяма степен раждането на един парфюм в моите очи изглеждаше като някакво изкуство, което успява да комбинира точните аромати, за да пресъздаде накрая уханието, което свързваме с любовта и всичките й форми. Всеки от редовете на “Тайна с дъх на парфюм” е напоен с изящество, финес и много нежност, така че няма как да не предизвика у вас желанието да се потопите сред тях.
Когато се влюбиш, ще разбереш как те поглъща любовта. Като горски пожар е. Всеки път, когато си мислиш, че си го овладяла, лумва нова искра, която се разгаря. Тогава всички чувства, които си смятала за угаснали, пламват с нова сила.”
Фиона Макинтош отново демонстрира прекрасен стил на писане – изразителен, чувствен и дори бих казала поетичен. Героинята й беше толкова експресивна, когато описваше ароматите, че имах усещането как лично се докосвам до магичните й способности на парфюмерист. Блестящи и въздействащи метафори преобладаваха в книгата, като най-любима ми стана тази, която правеше съпоставка между молекулите в парфюма и ято пъстроцветни птици, което изпълва небето с багри.
Виждам “Потайности” като осъществяване на любовта. Тя е тайна, Феликс. Промъква се в теб. Не се заявява на висок глас. Не идва насила. Просто се случва.”
Фльорет определено ми стана симпатична, защото смятам, че комбинира идеално образа на модерната жена, която иска да се развива и да избира сама посоката в живота си, и на жената, която следва традициите и остава вярна на семейството и ценностите, които то изповядва. Естествено, Себастиен спечели сърцето ми още щом пристигна в Грас с това, че се стараеше да бъде джентълмен, но и не се страхуваше да се бори за това, което иска. Най-много обаче ми допадна фактът, че не се интересуваше от хорското мнение, а единствено от това на хората, които обичаше.
Ако трябва да съм напълно честна, имаше само един момент, когато драматизмът ми дойде в повече и който смятам, че авторката можеше да спести на читателите си, но той идва едва към края, затова смятам да го запазя в тайна.
“Тайна с дъх на парфюм” е пиршество за сетивата, носи със себе си уханието на любовта и аромата на страстта, забулени в мистериозна тайна и контрастиращи на тези, които войната оставя след себе си.
