Имам дълъг списък с книги за четене и понякога толкова се вглъбявам в него, че пропускам заглавия, за които всички говорят. Така се беше получило с “Бьорнстад” от Фредрик Бакман. Когато дойде време за литературните награди на Goodreads, алармата ми се включи и разбрах за пропуска. Ето я и моята оценка за “Бьорнстад” – и не защото всички го хвалят, а защото е наистина дяволски добър роман.
“Бьорнстад”:
- Автор: Фредрик Бакман
- Жанр: Съвременна литература
- Страници: 464
- Година на издаване: 2017
- Гледни точки: множество
- Издателство: Сиела
Добре дошли в Бьорстад – малко замиращо градче, разположено дълбоко в гората, където всички се познават. Едно нещо обединява жителите му – хокеят. Сега, когато юношеският отбор на Бьорнстад има реални шансове да стане шампион и да промени съдбата, надеждите на всички тежат върху раменете на шепа ученици и техните треньори. Кевин – звездата на отбора, спечелил обичта на цял град, но лишен от вниманието на собствените си родители. Бени – проблемното дете, което има по-добре работещ морален компас в сравнение с най-примерните му връстници. Амат – момчето, което се издигна от нулата, защото знае, че мечтите се постигат с много упоритост и труд. Мая – като че ли единствената, която не отдава такова значение на хокея, но и нейният живот бива повлиян от него. Ана – нейната приятелка, с която имат по-силна връзка и от две сестри. Петер и Мира – родителите, които знаят какво е да изгубиш и да имаш шанса отново да спечелиш. Давид – треньорът, който знае толкова много за всеки от отбора си, колкото и не знае. И още много интересни герои… Но ако Бьорнстад е толкова единен покрай успехите на хокейния отбор, тогава какво трябва да се случи, за да проличат пукнатините и градчето да се раздели на два лагера?
Големите тайни ни превръщат в малки хора…”
“Бьорнстад” от Фредрик Бакман е една много истинска, общочовешка история – учебник за живота, от който всеки може да научи по нещо. Макар да е разказана от множество гледни точки, мисля, че е много лична книга, защото всеки читател я тълкува и разбира според собствените си възгледи за правилно и погрешно. За мен “Бьорнстад” беше като далечен приятел, като добър събеседник, който ми разказва какво му се е случило и периодично ме пита как бих постъпила, ако бях на негово място, а аз от своя страна, само се надявам, че знам кой е верният отговор. На теория винаги е по-лесно…
Омразата може да бъде силно стимулиращо чувство. Светът става по-лесен за разбиране и по-малко ужасяващ, ако разделяш всички на приятели и неприятели, на добри и лоши, на ние и другите. Най-лесният начин да сплотиш една група не е чрез любов, защото любовта е трудна, поставя изисквания. Омразата е лесна.”
Към “Бьорнстад” трябва да се подходи с търпение. Действието тръгва плавно и ако трябва да съм честна, през първите 60-70 страници не виждах нищо толкова изключително в книгата. После разбрах. Книгата има толкова много какво да ни разкаже, че прелива от проблеми и теми, които касаят всеки от нас. Разказва ни за приятелите – старите и новите, истинските и фалшивите. Да си добър приятел според мен не означава само да подкрепяш сляпо, а по-скоро да имаш смелостта да му посочиш грешката, когато никой друг не смее (както Бени направи с Кевин). В “Бьорнстад” четем за родителите и за онзи така познат страх, че колкото и да се стараеш, не можеш да опазиш детето си от света навън и всичките му грозни лица. Разказват ни какво е амбиция и на какви саможертви сме склонни, за да постигнем мечтите си. Какво се случва обаче, когато започнем да даваме и жертви в името на собствените си цели? За цената на мълчанието, за лицемерието като бягство от трудния избор, за тишината и всичко, което тя крещи в лицето ни, за истината и различните й трансформации, за големите хора в малкия град и за малките хора с дребни и празни души навсякъде по света – всичко това е “Бьорнстад”.
Не се иска много, за да пуснеш детето си на свобода. Иска се всичко.”
За извършителя изнасилването трае няколко минути. За жертвата то никога не спира.”
Харесах много стила на писане на Бакман. Има чудесен изказ с много дълбокомислени и въздействащи разсъждения. Образите бяха комплексни и разнородни – всяка представена позиция имаше значение, защото всеки глас може да е решаващ. Но и всяко мълчание. Емоцията непрекъснато ескалираше, а сюжетът както вървеше плавно, така в следващия момент тръгна по-динамично и стана като влакче от увеселителен парк, което след като се е спуснало, просто минава през теб и разбива представите ти за добра литература. Защото “Бьорнстад” е много повече от поредния модерен роман, който всички хвалят.
Да бъдеш родител означава вечно да се чувстваш като твърде малко одеяло. Колкото и да се опитваш да завиеш всички, все на някого ще му е студено.”
Така че, ако и вие като мен сте пропуснали да разберете за “Бьорнстад” от Фредрик Бакман, надявам се аз да съм била вашата аларма. Смело бих казала, че книгата заслужава пълното ви внимание и високата ви оценка. Не я подминавайте!
4 comments