8 обещания, които читателите дават в началото на новата година

По традиция новата година носи много обещания. Освен с надежди, тя е пълна с 365 възможности, от коиро човек може да се възползва, за да промени нещо в себе си, в начина си на живот, в навиците и мисленето си. Споделям с вас 8 обещания, които един средностатистически читател дава в началото на новата година.

От “Спирам цигарите” до “Тръгвам на фитнес” и “Ще чета повече” – първият ден от годината с чиста съвест може да се отбележи като Празник на надеждата. Обикновено след като хубаво се наспи и мисълта му се избистри от новогодишното шампанско, човек е готов да седне и да обмисли какви са очакванията му от следващите 12 месеца и да подреди приоритетите си. Ако животът на всеки е бяло платно за рисуване, а годините – боичките, то 1-ви януари е гумичката, с която може да нанасяте корекциите по вече нарисуваната картина. Затова на този ден се съставят и най-много списъци с цели, към които хората се стремят. В литературен план при запалените читатели въпросният списък често включва сходни точки, голяма част от които може би се повтарят и през следващата година, защото е много трудно да овладееш зависимост като книгохолизма и често се поддаваш на изкушенията му. Реших да споделя с вас 8-те най-чести обещания, които читателите включват в новогодишните си списъци:

“Няма да чета повече от две книги едновременно”

Често се случва един книгохолик да е привлечен от много заглавия. Едно е препоръчано от читател, друго е започнал преди време, трето пък е от любим автор и тъкмо е пуснато по книжарниците. Купчинката се трупа, а той не знае коя по-напред да прочете, затова върти няколко едновременно. Това е не само изтощително, но и объркващо и лишаващо от емоциите, с които историите трябва да го заредят. Затова през новата година той се зарича, че няма да чете повече от 2 книги едновременно. (или пък бяха 22?!)

“Няма да оставям книгите недовършени”

Дори най-запаленият читател изоставя някоя книга в даден момент. От една страна, може връзката между тях така и да не е потръгнала, от друга – да е загубил интерес и да липсва тръпка. Не е изключено и да е заменил историята с по-нова и атрактивна. Резултатът обаче е ясен – поредната недовършена книга, която го оставя с усещането за изневяра и подхранва гузната му съвест. Е, през новата година той е нов човек, затова няма да започва отношения с книги, които не дават вид да са му по вкуса.

“Няма да съдя книгата по корицата”

Понякога най-безличните, странни, дори грозни корици крият специални и изключителни истории. Често обаче се случва читателят да се излъже по външния вид и да подмине книгата за сметката на друга, която го е впечатлила с визия и излъчване. Нищо, че втората може да се окаже в пъти по-слаба и безлична от онази грозната на съседния рафт в книжарницата. Новата година е време да загърби предразсъдъците и да спре да съди книгата според корицата!

“Ще прочета онази дебела книга”

Всеки запален читател си има поне едно такова заглавие, което все се кани да започне, но се отказва, защото обемът е нечовешки. От класики като “Война и мир” и “Граф Монте Кристо” до “Щиглецът” от Дона Тарт и “Детски и домашни приказки” на Братя Грим – все заглавия, които изискват отдаденост, търпение и преди всичко свободно време. Историите със сигурност си заслужават вниманието, но за тях е необходима и определена настройка. Може би следващите 365 дни ще са достатъчни, за да се подговим психически за такъв тип книги?

“Няма да чета до късно през нощта”

“Още една глава и спирам” – известни думи, които всеки книгохолик е изричал в 2 през нощта с ясното съзнание, че утре е на работа/ училише/ на изпит/ ще пътува рано. Когато една история те омагьоса, е много трудно да се откъснеш от нея и да й обърнеш гръб. Резултатът – неповторимо изживяване, но и дяволско главоболие и нулева трудоспособност, причинени от недоспиване. През 2018-та обаче сме си научили урока и няма да повтаряме стари грешки. Дали?

“Няма да купувам повече книги, отколкото мога да прочета”

Панаир на книгата, намаление в книжарниците, специална промоция в сайта, от който пазаруваш книги. Ако искаш бюджетът ти за книги да оцелее, тогава трябва да се възползваш от всяка такава възможност. Какво правим обаче, когато на бюрото ти се озоват 10 нови книги, за които не ти остава време да ги прочетеш? Купуваш още разбира се, защото какво ще стане, ако един ден прочетеш всички и останеш без нови заглавия?

“Ще направя списък със заглавия и ще го следвам”

Много хора си обещават, че през новата година ще бъдат по-организирани. Най-лесният начин това да се случи е като съставят всевъзможни списъци със задачи и цели. Ако сте запален читател, то списъкът със задължителни книги, които искате да прочетете през новата година, е абсолютна необходимост. Колко често обаче ви се случва да спазвате наистина точките от този лист и всъщност има ли край списъкът, ако непрекъснато го допълвате с нови и нови заглавия?

“Ще си водя стриктно читателския дневник”

Независимо дали става дума за профила ви в Goodreads, или за истински читателски дневник (като този уникален екземпляр на Orange Books), решени сте, че през новата година ще бъдете по-дисциплинирани и ще си водите нужните записки. В този ред на мисли, ако знаете само колко неизползвани органайзери и планери имам?