2017-та година беше едно пъстро и емоционално литературно приключение. Какво прочетох през изминалите 12 месеца, кои заглавия са оставили своя отпечатък и променила ли съм читателските си предпочитания през последните 365 дни? Вижте моята 2017-та в книги!
С радост съобщавам, че през 2017г. изпълних книжното предизвикателство, което си поставих в Goodreads – вместо 100 съм прочела общо 153 книги или иначе казано 44 805 страници. Всъщност са повече, защото понякога забравям да отбележа някое заглавие, което вече съм прочела, но да не издребняваме. Явно съм била и благосклонен читател, след като средната оценка, която съм давала, е около 4 от максимални 5 звезди. Истината е, че 2017-та беше белязана от много и интересни книги, така че не съм изненадана от рейтинга. Забелязах също, че за последните 12 месеца читателският ми хоризонт значително се е разширил. Досега романтиката (и по-специално contemporary) и YA жанрът бяха най-предпочитани от мен, но както винаги съм казвала, избирам книги според настроенията. Така случайно се спрях на един исторически роман и преоткрих този тип книги, на които сега съм голяма фенка. Започнах да обръщам внимание също на нови автори и съвременни романи – на заглавия, които преди сигурно бих подминала, а днес са ме оформили като читател. Все по-често се случваше да се оставя в ръцете на някой трилър, но понякога просто ми се четеше нещо забавно и леко и тогава се връщах към типа книги, с които започнах литературния си маратон преди време.
И не на последно място, в средата на 2017г. създадох това мое малко, книжно кътче – моята Хрисиландия, в която няма лоши книги, а само такива, които все още не са попаднали в подходящите ръце. И за да отбележа финала на календарната година, реших да направя нещо като моя класация в стил “Книга на месеца”.
Януари – “Egomaniac” от Vi Keeland
Vi Keeland не е издавана у нас, но аз съм почитателка на книгите й. Пише любовни романи, но с изключително чувство за хумор – винаги се смея с глас на историите й. В “Egomaniac” главната героиня е брачен консултант, наела е офис, където да провежда консултациите си, но се оказва, че са я измамили и мястото вече си има собственик, който е бракоразводен адвокат. Двамата са различни като ден и нощ, във всеки един аспект, но противоположностите се привличат. Забавна, секси, увлекателна история, която си беше спечелила и номинация в Goodreads наградите.
Февруари – “Mists of the Serengeti” от Leylah Attar
Книгата ми беше препоръчана от друг запален читател, на независим автор е. Започнах я плахо и с леки предразсъдъци, но ми стана една от най-любимите, които съм чела някога. Съдбата събира главните герои по тъжен повод, но ето, че сега двамата се захващат с мисия, която е толкова благородна, колкото и трудна, опасна и емоционална. А действието се развива на фона на красиви пейзажи от Танзания, която пленява с обичаите и уникалността си.
When you lose someone you love, it doesn’t end with that event, or with their funeral, or with their name on the tombstone. You lose them again and again, every day, in small moments that catch you off guard.”
Март – “The Opposite of You” от Rachel Higginson
Книгата комбинира две неща, които обожавам – кулинария и литература. Главната героиня започва живота си на чисто, като отваря собствен щанд за бързо хранене, разположен срещу може би най-популярния ресторант в града, където работи и един от най-добрите готвачи. Излишно е да споменавам, че между двамата започва тиха война, която по-късно прераства в нещо повече. Историята е много пристрастяваща, написана увлекателно и със забавен привкус.
Април – “The Gravity of Us” от Brittainy Cherry
Книгата беше и моят фаворит за Goodreads наградите в категория романтика. Четвърта от поредицата Elements – все още не е издавана у нас. Харесвам я, защото авторката пише много въздействащо и емоционално, а героите й са изключителни. Историята на Graham и Lucy е нежна, красива и запомняща се. Събират ги необичайни обстоятелства, с които заедно трябва да се справят. Двамата водят различен начин на живот, имат и различна житейска философия, но като че ли в един момент започват да гледат в една посока. Докато съдбата отново не се намесва и не обърква всичко.
Love doesn’t push things away. Love doesn’t suffocate. It makes the world bloom. She taught me that. She taught me how love works.”
Май – “Lucas” от Jay McLean
Jay McLean според мен е един от най-добрите автори на YA литература. Разказва интересно, засяга проблеми, от които се интересуват младите хора, а героите й са харизматични и бързо се привързваш към тях. “Lucas” е част от нова поредица, която е свързана с предишните серии от авторката. История за една любов, която се заражда още в детските години – чиста и невинна, но прекалено плаха. Времето минава, никой не предприема първата крачка и двамата герои се примиряват със съдбата си. Докато не се случва нещо ужасно и Лукас трябва да дейсва, освен ако не иска да изгуби завинаги своята Луис.
Юни – “Hearts on Air” от L.H.Cosway
Юни беше може би най-слабият месец откъм интересни книги. Спирам се на тази, защото с нея завършва и една от любимите ми поредици. Това, което харесвам в стила на L.H.Cosway, е фактът, че винаги избира много нестандартен сюжет. Героите й са циркови артисти, илюзионисти, а в конкретния случай – занимават се с паркур. Има и интересна любовна история, която държи читателя в напрежение. Така че, ако не сте чели нищо от L.H.Cosway, може би е време да й обърнете внимание. Бонус – всяка книга може да се чете и самостоятелно.
Юли – “Until it Fades” от K.A.Tucker
K.A.Tucker е сред любимите ми автори, защото според мен най-добре умее да комбинира любовна история и съспенс. Чакам всяка нейна книга с голямо нетърпение – така беше и с тази. Но тук историята е по-спокойна, не толкова драматична, без елементи на мистерия, а концентрирана върху семейството и подкрепата на приятели. Авторката е права, че понякога и писател, и читател имат нужда от подобен по-лек сюжет, за да компенсират за останалите по-напрегнати. Накратко за книгата – главната героиня спасява в катастрофа известен спортист и между двамата пламва искра. Проблемът е, че тя бяга от славата, защото преди време е станала популярна по неприятен повод, докато той е свикнал с вниманието на околните. Имат ли бъдеще е въпросът?
Август – “Beneath a Scarlet Sky” от Mark T.Sullivan
Исторически роман, писан по действителни събития, идеално балансиращ реалност и фикция. Това е книга, която дава – дава ти емоция, дава ти и знания. Дава ти поглед върху света във време, когато доброто в хората е застрашено; когато един рискува много, за да помогне макар и малко на другите. Дава ти истини – за живота, за вярата и за любовта, които често болят, но пък са важни и ти трябват. Но най-хубавото, което ти дава, е урокът да цениш живота и да гребеш с шепи от него, докато го има!
Life is change, constant change, and unless we are lucky enough to find comedy in it, change is nearly always a drama, if not a tragedy. But after everything, and even when the skies turn scarlet and threatening, I still believe that if we are lucky enough to be alive, we must give thanks for the miracle of every moment of every day, no matter how flawed. And we must have faith in God, and in the Universe, and in a better tomorrow, even if that faith is not always deserved.“
Септември – “Славея” от Кристин Хана
“Славея” не е нова книга, всъщност на английски излиза през 2015-та, но аз я открих едва през септември, след като вече бях хлътнала по историческите романи. Много харесах историята на двете сестри, изчетох я на един дъх и смятам, че е книга, която си заслужава вниманието на всеки читател, независимо от жанровите му предпочитания. В блога има и подробно ревю.
„Дните, когато се спираше на улицата, за да поговори с приятелки, бяха отдавна отминали. Сега беше опасно дори да си размениш поглед с някого; приятелските разговори бяха изчезнали, като маслото, кафето и свинското.“
Октомври – “Сол при солта” от Рута Сепетис
Книгата, която получи максимална оценка в блога ми. Една история, която ще помня дълго време – не знам дали защото е писана по действителен случай и това я прави по-въздействаща, или просто заради изключителното майсторство, с което е предадена. Така или иначе “Сол при солта” е в топ 10 на най-любимите ми книги за всички времена.
Йоана все още имаше майка. Крепеше я надеждата да се събере отново с майка си. Беше готова да се бие с дракони, за да стигне до нея. Майката означаваше опора. Майката означаваше утеха. Майката означаваше дом. Момиче, което беше загубило майка си, изведнъж се превръщаше в малка лодка, плаваща в сърдит океан. Някои лодки накрая стигаха до брега. А други, както в моя случай, сякаш все повече се отдалечаваха от него.“
Ноември
Ноември беше най-хубавият месец, за който един запален читател може да си мечтае, затова и не мога да избера книга фаворит. Прочетох първата си книга на Джон Грийн – “Костенурки до безкрая” и се влюбих в стила му. Но същия месец излезе и “Произход” на Дан Браун – книга, която определям за поредния специален подарък на автора към феновете му. Въздишах по “Кутия шоколад” на Фиона Макинтош, мечтаех си за Коледа в “Коледни пожелания и бисквитени целувки”, прочетох и бестселъра “Little Fires Everywhere”, а за финал обърнах внимание и на един специален роман от български автор – “Афиши в огледалото” от Радостина Ангелова.
Декември – “Земята вика Майор Том” от Дейвид Барнет
Книга, която започнах като предизвикателство, отправено от читателското ми Аз, всъщност се превърна в една от любимите ми за изминалите 12 месеца. Оригинална история, нестандартен сюжет, общочовешки послания и приятна доза чувство за хумор. Мисля, че “Земята вика Майор Том” е подходящ избор за завършек на годишната класация.
От друга страна, беше много по-добре да съжаляваш за нещо, което си направил, отколкото за нещо, което не си…“
