Да си призная честно, сигурно нямаше да обърна внимание на “Треска за лалета”, ако не бях фен на Алисия Викандер, която играе главната героиня в екранизацията и ме гледа от корицата. Филмът още не съм го гледала, но книгата беше приятно и интересно четиво, което разнообрази книжния ми маратон.
“Треска за лалета”:
- Автор: Дебора Могак
- Жанр: исторически, любовен роман, художествена литература
- Страници: 247
- Година: 2017 в България
- Гледна точка: множество
- Издателство: Сиела
София е 24-годишна жена, омъжена за много по-възрастния от нея Корнелис Сандвоорт – богат търговец, любител на изкуството и колекционер. Той решава да овековечи красотата на своята любима и щастливия си живот с нея, като плати на млад художник да ги нарисува. Ян ван Лоос се радва на спокойни дни, пиянски нощи в прегръдките на непознати жени, място в гилдията на художниците и достатъчно поръчани картини, за да се издържа. Като творец той е свикнал да вижда и оценява красивото около него, но животът го хваща неподготвен, когато приема поръчката на Корнелис и се среща с него и съпругата му. Въпреки първоначалната резервираност и сдържаност на София, художникът и младата съпруга се влюбват, отдавайки се на страстна афера. Междувременно прислужницата на богатото семейство, Мария, крои планове за бъдещето си със своя любим Вилем, но една чужда грешка е достатъчна тези планове да рухнат. Сега Мария е изправена пред неразрешим проблем, а София и Ян търсят начин любовта им да разцъфне. Намират отговор в опасен план, който да осъществят с помощта на прислужницата, възползвайки се от тогавашната треска за редки луковици на лалета, превърнали се богатство, по-ценно от златото. Подобно на останалите обезумели холандци, Ян и София залагат целия си живот на търговете за лалета с надеждата да осъществят мечтата си и да избягат заедно. Но дали съдбата ще е на тяхна страна и до кога Корнелис ще живее в блажено неведение за случващото се около него? Има ли шанс любовта, родена в грях?
Започнах “Треска за лалета” със смесени чувства. Съдейки по резюмето, сюжетът не беше много по мой вкус, а и многото реклама на една книга не винаги означава, че тя ще ми хареса. Началото беше по-слабо, но постепенно интересът ми нарасна и в един момент се оказах пленена от свят, обезумял от идеята за лесно богатство от луковици на едно обикновено цвете. Повече обаче ме вълнуваше какво ще се случи с младата двойка, която загърби морал, страхове и сигурност в името на поривите си.
Времето се разширява и свива. Ние го кътаме като скъперници или гледаме как се разпилява на вятъра.
Книгата е написана от множество гледни точки, но в случая това по-скоро помага на читателя да вникне в сюжета, отколкото да го обърква. Освен това се набляга повече на диалога, отколкото на описанията и поясненията – предполагам, защото Дебора Могак освен автор е и сценарист. Наистина, докато четях, имах усещането, че следя сценарий на филм, а не роман. Действието се развива динамично, без излишно суетене и изкуствен драматизъм. Двамата влюбени бързо признават чувствата си един пред друг, остава само да решат как ще продължат живота си от тук нататък. Ако трябва да съм честна, не съм почитател на сюжети на книги с изневяра, но в конкретния случай съчувствах на София, затова бях склонна да оправдая постъпките й. Корнелис на пръв поглед дава вид на добър човек и загрижен съпруг, но според мен той е чисто и просто един колекционер на красиви предмети и е видял в София поредния трофей, с който да украси дома си. Затваряйки я зад решетките на техния дом, той не разбира, че бавно я обрича на гибел, защото я натоварва със собствените си очаквания и мечти, без да се интересува от нейните. Любовта не иска да бъде притежавана и ограничавана, тя се нуждае от свобода и споделеност, за да вирее.
От друга страна, не можем да говорим и за любов, ако тя е основана на лъжа. Не съм сигурна дали София и Ян не бъркаха любовта със страст. Той е омагьосан от красотата на своята любима, а тя от факта, че за пръв път изпитва някакво желание и емоции, различни от безразличие и отегченост. Дали се обичат – предполагам, че по свой начин да, след като са готови на толкова дръзки и опасни ходове, за да дадат шанс на чувствата си. Но не мога да гарантирам, че става въпрос за чиста и неподправена любов. Всъщност любовната история на прислужницата ми беше по-въздействаща и любопитна, освен това напълно подкрепя твърдението, че понякога “последните стават първи”. Мария и Вилем нямат къщата, парите или спокойствието на Корнелис, София и Ян, но в края на книгата двамата са по-богати от всички останали.
Светът е объркан. Всички творци го знаят, но се опитват да видят смисъла в него. За него София беше станала смисълът. Тя беше съединила парчетата в едно цяло – в приказно наметало. Любовта й беше съшила отделните части и сега те можеха да се загърнат в него и да се скрият от света в безопасност. Никой не можеше да ги докосне.”
Това, с което книгата най-много ме спечели, беше фактът, че е непредвидима. Не знаех какво ще се случи с героите – нито с главните, нито с второстепенните. Финалът ме хвана леко неподготвена. Подозирах, че нещо ще се обърка, но какво и как не можех да кажа, нито можех да преценя каква ще е съдбата на влюбената двойка. Освен това нямаше моралистки дилеми, нито свенливи любовни сцени, още по-малко идеализирани образи – светът тогава е не по-малко различен от съвременния. Хората все още се хвърлят като обезумели на идеята за лесни пари, красотата и изкуството продължават бъдат обект на възхищение, а любов и похот са като две страни на една монета – уж съединени, но гледащи в различна посока.
Ако ви се чете нещо по-различно, но не безлично, или пък сте изчерпали колекцията от класически любовни романи, а сте настроени романтично-философски, тогава дайте шанс на “Треска за лалета”. В най-лошия случай ще можете да дадете обективно мнение на въпроса кой е по-добър – филмът или книгата.
