„Малката книжарничка на любовните истории“ – Джейми Адмънс

by Хриси

Завъртам ключа и влизам. Помещението е светло и приятно, носи се ухание на пожълтели страници и четени книги, но мастило и нови издания – любим аромат на всеки читател. Скоро ще забръмчи и машината за кафе, а масата с избрани книги на месеца чака да бъде подредена. Това е малка част от мечтаната книжарничка, която виждам във фантазиите ми. Книжарничка, която носи усмивки и уют; която разказва истории и винаги е отворена за любопитни книгохолици. Място, което много прилича на „Малката книжарника на любовните истории“ от Джейми Адмънс.

„Малката книжарничка на любовните истории“:

  • Автор: Джейми Адмънс
  • Жанр: Чиклит, романтика
  • Страници: 368
  • Година на издаване: 2021
  • Гледни точки: 1
  • Издателство: Сиела

Хали е на 35 години и животът ѝ е далеч от уреден – нещо, за което майка ѝ често натяква. Но съдбата си знае работата и в точния момент Хали печели на томбола книжарницата, която посещава от години – „Имало една страница“. С нея наследява не само мястото, но и всички книги по рафтовете, читателския клуб и дори рибката Хитклийф. С книжарничката идва и Димитри – чаровен посетител, който работи по илюстрациите на ново издание на класически приказки. Двамата стават екип, без да са  го планирали. И докато работят по собствената си любовна история, четат романтичните и приятелски послания на страниците на книгите втора употреба. На Хали ѝ хрумва идеята да открие предишните собственици на тези издания и да види какво се е случило с тях. Нов живот за книгите може би означава и бъдеще за малката книжарничка.

„Малката книжарничка на любовните истории“ от Джейми Адманс – забавна, сладка, романтична история, която ми прави компания в дъждовния уикенд. От онези позитивни книги, които повдигат духа и ти помагат да презаредиш батериите, когато усещаш, че не си във форма. История, която е написана за всички книгохолици и заклети романтици – в нея са отразени любовта към четенето, убеждението, че книгите ни откриват в точния момент и вярата, че приказките съществуват и отвъд въображението ни. А щастливият финал е въпрос на избор – да се бориш за него, да вярваш и да искаш.

Но точно това е смисълът на тези книги – казва тихо Димитри. – Хората ги четат като бягство от реалността. Като шанс да повярват, че животът може да бъде вълшебна приказка поне за момент. Всички знаят, че това не е истина. Ако беше, никой нямаше да ги чете, нали така?

Джейми Адманс има приятен стил и умее да разказва увлекателно. Пише с чувство за хумор, което неведнъж предизвикваше усмивката на лицето ми. Някои ще кажат, че книгата ѝ е пълна с клишета за читатели, аз бих казала, че е наситена с простички истини – защо четем, какво ни дава литературата, какъв е ефектът от книготерапията и кога се препоръчва на пациентите. Грешка – на читателите. Хареса ми, че главната героиня Хали е толкова запалена по литературата, колкото вероятно всеки, който би посегнал към романа – тя ревностно защитаваше книгите, изтъкваше всички предимства на четенето като хоби и като професия, знаеше отлично какво би зарадвало един читател. Бягство от реалността, приятелско рамо, на което да се опреш, нов свят, който да опознаеш, съвет, който ти дава идея как да продължиш напред – това са книгите за Хали и за още милиони читатели по света.

Чета книги, за да избягам на някое хубаво място.“

Интригата в сюжета идва от две места – романтичната нишка, която проследяваме, и нестабилното бъдеще на книжарницата. Първата е посветена на отношенията между Хали и Димитри – двамата оформят наистина симпатична двойка и беше въпрос на време да се съберат. Хареса ми, че той винаги имаше идея как да действа и какво да прави; че използваше таланта си, за да пресъздава вълшебните светове от приказките в реалността; че запазваше разумния и практичен поглед, но винаги бе готов да изслуша идиличните и понякога твърде наивни идеи на Хали. При нея ми допадна онази решителност да не прави компромис с щастието си заради очакванията на околните, както и упоритостта да спаси книжарничката.

 

Мисля, че книгите имат уникална сила. Начин, по който да те пренесат на място или във време, което те кара да използваш въображението си, вместо просто да ти покаже както правят филмите. През целия си живот съм ги използвала като начин за бягство.“

Що се отнася до „Имало една страница“, Джейми Адманс загатва какво е да си собственик на такъв бизнес – как като всяка работа, тази тук също има своите предимства и предизвикателства, а задълженията на книжаря далеч не се изчерпват единствено с книжни препоръки и четене на безкраен брой романи. Идеята, че четените книги също разказват истории, беше чудесно разгърната – хубаво е да се напомня, че животът на една книга не се изчерпва със затварянето на финалната страница.

Много хора се отнасят снизходително към такъв тип книги. Аз пък съм щастлива, че ги има, защото „Малката книжарничка на любовните истории“ от Джейми Адманс беше хапчето за добро настроение, от което се нуждаех. Книжно лекарство, което гони лошото време и мрачното настроение.

Leave a Comment