„Лейла“ – Колийн Хувър

by Хриси

Отдавна спрях да броя книгите с името на Колийн Хувър, които трупам в колекцията си. Мисля, че съм изчела почти всичко издадено от нея и едно мога да кажа със сигурност – Колийн Хувър обича да държи (по)читателите си нащрек – подготвя им изненади, изпитва тяхната лоялност, провокира въображението им. И никога не ги разочарова. „Лейла“ е още едно доказателство.

„Лейла“:

  • Автор: Колийн Хувър
  • Жанр: Романтика, паранормален роман
  • Страници: 296 стр.
  • Година на издаване: 2021 г.
  • Гледни точки: 1
  • Издателство: Ибис

Няма нищо необикновено в деня, в който Лийдс среща Лейла – поредната сватба, на която групата му е наета да свири. Но в момента, в който я вижда да танцува, апатията му е заменена с интерес и необяснимо привличане. Сякаш всичко придобива смисъл и парченцата от пъзела се подреждат. Двамата се влюбват от пръв поглед и нищо не може да ги раздели – дори шокиращ и много травмиращ инцидент, който оставя трайни белези върху връзката им. За да оставят миналото зад гърба си и да си припомнят онова вълшебно чувство, което ги е завладяло в деня на запознанството, Лийдс и Лейла се връщат на мястото на тяхната първа среща и наемат вече празния хотел само за себе си. Но в къщата започват да се случват необичайни неща, които ги карат да подлагат на съмнение всичко, в което вярват…

„Лейла“ от Колийн Хувър – загадка, сън, любов. Това са трите думи, с които бих описала новата книга на една от най-любимите ми авторки. Романът определено не се вписва в обичайния стил на Колийн, а по-скоро включва характерни елементи от останалите истории, които вече сме чели от нея – микс от романтика, съспенс и слабостта ѝ към свръхестественото. Да тества собствените си граници и въображението на читателите е запазена марка за Колийн Хувър, така че „Лейла“ ми се струва като естествено продължение на нейната успешна поредица от хитови заглавия. Признавам обаче, че аз започнах книгата доста плахо. Паранормалните романи не са моето нещо и не бях сигурна, че ще успея да се потопя в историята и да вникна между редовете. Но това им е хубавото на книгите на Колийн – винаги са толкова увлекателно разказани, че те повличат и не можеш да им устоиш.

В какво се изразява различността на „Лейла“? Разказана изцяло от мъжка гледна точка, този път историята ни показва главната героиня през погледа на човека, който е влюбен в нея. Доста хитър подход, защото от една страна се очаква това да е човекът, който я познава най-добре, и съотвено би изградил най-детайлно образа ѝ, но от друга, се запазва една дистанция, така че читателят да не може да се доближи твърде близо до нея и да опознае тайните ѝ. Вероятно заради разказвача изказът е малко по-сдържан и обран в сравнение с друг път – емоцията я има, но не се набляга толкова на нея, колкото на интригата в сюжета. Тя пък произтича от паранормалния елемент, който в случая има ключова роля и въвлича читателя в един сложен любовен триъгълник. В него всеки носи някаква вина за възникналия хаос от чувства, но и всички са невинни жертви на обстоятелствата и на игрите на съдбата.

Отстрани погледнато „Лейла“ е доста по-философски ориентирана в сравнение с другите книги на Колийн Хувър – тук авторката съзнателно разделя дух от материя и акцентира на идеята, че телата са само обвивка на човешката душа. Любовта пък е единственото чувство, което остава неподвластно на законите за живота и смъртта, а се ръводи по собствени метафизични правила. Тя прави връзката между реалното и измисленото, между възможното и немислимото, открива, свързва и плете най-нежните и красиви нишки, с които обримчва човешкото сърце. Кога любовта оправдава лудостта и дали самата тя не е форма на лудост е въпрос, който Колийн оставя отворен за тълкуване от читателя.

Какво ми хареса в „Лейла“? Мистерията, интригата, провокацията, цялостната идея за сродните души, които се разпознават дори в отвъдното. Има една ефирност около образа на Лейла, която омагьосва. Какво обаче не ми допадна? Имаше моменти, в които ми беше трудно да разбера Лийдс, да приема и да свикна с призрачното присъствие на Уилоу, да настроя съзнанието си на определена честота, така че да приеме хипотезата, че всичко е възможно.

„Лейла“ е интересен експеримент и макар да не отива в топ 3 на любимите ми заглавия от Колийн Хувър, смятам, че носи характерен силен заряд, към който никой фен на авторката не може да остане безразличен.

Leave a Comment