8 книги, които коментират темата за майчинството

by Хриси

За мен 8 март е преди всичко празник на майката – единствената роля, за която не може да се ползва антракт; позиция, която не се влияе от работно време, защото важи 24/7; призвание и благословия, несъизмерима с никое друго богатство на света. Много книги разглеждат различните нюанси на темата за майчинството. Аз се спрях на 8 от тях.

„Мама“ – Елен Делфорж и Кантен Гребан

Мисля, че това е най-изящният и смислен подарък, който може да направите на 8 март. Великолепните стихове на Елен Делфорж, придружени от изразителните илюстрации на Кантен Гребан, превръщат „Мама“ не просто в книга за майчинството, а в шедьовър на литературното изкуство. Истории за майчинството, облечени в ефирна поезия – крехка, нежна, омагьосваща. 

За книгата: „Мама“ не детска книга, не е и книга за големи. „Мама“ е книга за всички, които познават майчината милувка, разбират вълнението и трепетите на майчиното сърце, както и болката и отговорността, която само един родител може да изпита. Фина, емоционална, красива.

„Фрида Кало и цветовете на живота“ – Каролине Бернард

Сюжет: През 1925 г., докато се прибира от училище, 18-годишната Магдалена Кармен Фрида Кало попада в катастрофа – автобусът, с който пътува, се сблъсква с трамвай. Оцелява като по чудо, но има множество тежки травми и възстановяването е дълго. Именно в дните, в които е прикована към леглото, Фрида започва да рисува и открива в изкуството отдушник на болката и надежда за идните дни. Картините ѝ я запознават с любовта на живота ѝ – стенописецът Диего Ривера, с когото по-късно сключва брак. Животът на Фрида е низ от събития – някои щастливи (като денят на сватбата ѝ), други са изпълнени с разочарование и тъга (невъзможността да бъде майка). Съмненията и колебанията винаги са преследвали художничката, но в едно е била сигурна – бялото платно е винаги там, за да сподели с нея емоцията, която разкъсва душата ѝ. Фрида Кало оставя след себе си 143 картини, сред които 55 автопортрета. Днес е една от най-уважаваните и известни художнички в света, а това е нейната история.

За книгата: Животът на забележителната Фрида Кало е изпъстрен с много цветове, но липсата на една единствена краска, се отразява на нея като жена и като художник. Фрида така и не успява да роди дете – мечта, която остава неосъществена и я преследва в кошмарите и в картините ѝ. Нещо повече, Фрида носи болката на всички майки, чиито ръце са останали празни; на жените, които чуват детски плач и тялото им реагира, но не откриват рожбата си. Да приеме, че никога няма да чуе думите „мамо“, коства на Фрида Кало свръхчовешки усилия, а изкуството се оказва отдушник на нейната болка.

„Проект Истина“ – Клеър Пули

Сюжет: Джулиан е възрастен мъж, който се чувства самотен и незабележим. Докато е бил млад, ексцентричният художник се е радвал на слава и внимание, а сега може с дни да не си размени нито една дума с друг човек. Той решава да опише своята история в една тетрадка, която надписва като „Проект Истина“ и оставя в кафенето на Моника – мястото, където се отбива най-често. Моника е млада жена, която има успешен бизнес, но това, за което копнее, е семейство, а любовта все й се изплъзва. Тя продължава започнатото от Джулиан и разказва на празните листове своята истина, която по-късно Хазард прочита. Той води своя битка, в която до момента винаги е бил от губещата страна, но думите на Моника и Джулиан успяват да му помогнат да открие правилната посока. Покрай тетрадката срещаме още Райли, Алис, Лизи – хора, които също имат истини, които копнеят да споделят с някого. А съдбата помага на техните истории да се преплетат и така проект „Истина“ напуска границите на белите листове и се прехвърля в живота, където с добрина и откровеност можеш да постигнеш много повече, отколкото някога си мечтал.

За книгата: „Проект Истина“ преплита няколко сюжетни линии и ни среща с разнообразни персонажи, но искам да фокусирам вниманието ви върху историята на Алис, защото тя е олицетворение на предизвикателствата, с които се сблъсква всяка майка. Натрупването на умората, невъзможността да поставиш деня си на пауза, за да вземеш глътка въздух, товарът на отговорността и страховете, които преследват всеки родител, идеята, че подчиняваш ежедневието си на графика на детето – понякога наистина е трудно. Трябват търпение, разбиране и малко помощ, за да влезе животът обратно в ритъм. Алис има късмета да ги открие в лицето на новите си приятели.

„Танцувай с мен“ – Сюзън Елизабет Филипс

Сюжет: Тес Хартсонг пристига в малко градче в Тенеси с идеята да започне нов живот – да забрави за болката, която я преследва, откакто е изгубила съпруга си и всички мечти и планове, които двамата са споделяли. Тя не създава лесно приятелства – обикновено не се притеснява да изразява мнението си, независимо колко неудобно е за другите, да отстоява позициите си и умее отлично да държи на разстояние околните. Хората трудно приемат новодошлата, а когато Тес се забърква в сложна ситуация, каквато е смъртта на родилка и отглеждането на чуждо дете под един покрив с почти непознат мъж, шансовете за вписване сред останалите съвсем намаляват. Иън Норт има една цел – да твори изкуството, което го е направило толкова известен и богат. Малкото градче трябваше да му даде нужното спокойствие и музата, която напоследък е изгубил, а ето че сега нощите му са запълнени с бебешки плач и кошмари, че не е успял да спаси най-близкия си човек. Иън няма време за любов, а животът му и без това е станал достатъчно сложен, но нещо го тегли към жената с острия език, която винаги знае как да го остави без думи. 

За книгата: Тес е от онези жени, за които майчинството е призвание – инстинктът заговаря още от първото проплакване на детето. Грижовна, внимателна, отговорна, за нея ролята на родител е нова и непозната, но не и толкова чужда, колкото на Иън. Обстоятелствата и сложната житейска ситуация, в която попада, я изправя пред предизвикателството да се грижи за новородено. В бебето може да не тече същата кръв като нейната, но това не прави Тес по-малко негова майка. Защото майчинството извира от сърцето и душата и се вслушва единствено в гласа на любовта.

„Почти перфектна почивка“ – Луси Даймънд

Сюжет: Лорна е собственичка на малък комплекс с ваканционни къщи в Корнуол, които отдават под наем със съпруга й. Красива природа, уютна обстановка и гостоприемство са трите неща, с които печелят гостите си всяка година. Ем и Джордж са двойка отскоро, но чувствата им са достатъчно силни, за да се решат на голяма стъпка – да прекарат две седмици  на почивка заедно с децата си. Планът за перфектна ваканция се обърква тотално, когато прибавим дете, което още се справя с раздялата на родителите си, тийнейджърка, която е жадна за вниманието и одобрението на приятелките си и нейния брат, който е готов на всичко, за да впечатли момичето, което харесва. С идеята за идеалната почивка тръгва и Маги – самотна майка на 14-годишната Амелия, която е на фазата, че е достатъчно независима и пораснала и няма нужда от родителски контрол. Когато момичето заявява, че се е свързала с баща си и иска да прекара време с него, Маги не може да избяга от въпроса, който я тормози – „била ли е достатъчна?“. Оливия е майка на близнаци, за които е поела изцяло грижите, тъй като мъжът й работи и се нуждае от спокойствие. Но майчинството също е работа, при това 24/7, и в един момент Оливия се срива, събира багажа и заминава за няколко дни. Пътят я отвежда там, където последно се е чувствала обичана и щастлива, но и където е допуснала грешка, за която и до днес се разкайва. Лорна и Рой са готови да я приютят, защото Оливия им носи спомени от миналото. Три ваканции, четири жени и животът на нито една няма да е същият след две седмици.

За книгата: Три героини, три различнии истории, които се пресичат по време на една ваканция.Общото помежду им – като майки те искат най-доброто за децата си, тревожат се за тях, независимо колко са пораснали, вълнуват се от техните мечти и желания, но също така искат да отгледат самостоятелни и независими личности. Една от многото теми, които романът засяга, е съчетаването на ролята на жена и майка и какво предизвикателство е да намериш баланса между двете.

„Детският влак“ – Виола Ардоне

Сюжет: 1946 г. е труден период за Италия. От една страна, изправена пред предизвикателството да се съвземе след края на войната, тя оставя зад гърба си фашисткия режим, но от друга, трябва да избере посоката на своето политическо развитие и да притегли обещанията на демократичната и на комунистическата партия. Докато държавата се лута в избора си, хората в южните част тънат в бедност. Седемгодишният Америго обикаля улиците на Неапол, но не да играе, а да изкарва прехраната си. Момчето живее със своята майка, която носи тежкия товар на депресията, не познава баща си и се е научил да не вирее в облаците. Заедно с още седемдесет хиляди деца Америго е включен към програма, която подава ръка на най-бедните. Той прекарва няколко месеца в приемно семейство от Северна Италия, което му показва един съвършено различен свят и завинаги белязва живота му. Близо 40 години по-късно Америго е известен цигулар, който се връща в родния дом, натоварен със спомени, купища въпроси и горчивия вкус на чувството за вина. Дали ще намери отговорите и спасението, което винаги е търсил?

За книгата: „Детският влак“ е исторически роман, който обаче до голяма степен е посветен на отношенията между родител и дете, на разминаванията и противоречията между двете страни, на очакванията, които понякога остават неоправдани. Разказана от гледна точка на малкия Америго, читателят вижда образа на майка му през неговите очи – изградена като противоречив и сложен персонаж. На какво е готова една майка, за да спаси детето си, да му осигури дом, среда, бъдеще? И как налагаш на майчиното сърце да се сбогува? Историята определено дава повод за размисъл.

„Никога повече“ – Колийн Хувър

Сюжет: Запознайте се с Лили Блум – симпатична млада жена, която носи мрачни спомени от детството в сърцето си, но е решена да не допуска те да помрачат живота й, защото вярва, че се е поучила от грешките на родителите й. Дали? Лили среща Райл – успял, амбициозен, самоуверен, той е мъжът мечта и е влюбен в нея. Съдбата е благосклонна към Лили – новооткритата й цветарница е хит, работи с най-добрата си приятелка, а вкъщи я очаква любимият мъж.  Сърцето на Лили прелива от любов и щастие, но защо тогава тя не може да изтрие спомените за първото момче, което е обичала? Защо има усещането, че историята се повтаря? Как изглежда съвършенството, когато се погледне в огледалото?

За книгата: „Никога повече“ е един от най-силните романи на Колийн Хувър. Вероятно повечето читатели го асоциират с темата за домашното насилие и смелостта на една жена да прекъсне омагьосания кръг, който е започнал още с нейната майка. Но разгръщайки страниците му, откриваме, че става дума за по-дълбоки послания. Едно от тях е, че всяка майка е пример за детето си – тя е негов закрилник, най-голяма подкрепа и пример в живота, а един от най-ценните уроци, които може да му предаде, е че любовта не трябва да е боли.

„Последният влак за Лондон“ – Мег Уайт Клейтън

Сюжет: Петнайсетгодишният Щефан Нойман е син на заможно еврейско семейство, което от години държи една от най-успешните фабрики за производство на шоколад. Щефан обаче мечтае да пише и да следва стъпките на своя кумир – Стефан Цвайг. Своята страст и мечтите си за бъдещето споделя с най-добрата си приятелка Жофие-Хелене, която има впечатляващи познания по математика. С идването на нацистите в Австрия и последвалото обединение с Германия животът му се променя изцяло и Щефан не е сигурен дали ще дочака следващия ден, а какво остава за доскорошните му амбиции. Междувременно в Амстердам жена на име Трюс Вайсмюлер започва да прекарва нелегално еврейски деца през границата. Но колкото повече се усложнява положението в Австрия и Германия, толкова по-трудна и опасна става нейната задача. Трюс обаче е упорита и успява да извоюява още по-голяма победа – изправя се пред самия Адолф Айхман, известен с „решението на еврейския проблем“ с ползването на газовите камери, и го убеждава да пусне влак до Лондон, който да го „оттърве“ от 600 еврейски деца. За една седмица Трюс трябва да организира целия процес, да избере 600 здрави деца и да се убеди, че в Англия тяхното убежище е подсигурено. Сред качилите се на влака са Щефан и по-малкият му брат, които се сбогуват с живота си във Виена и успяват да се спасят от сигурна смърт. 

За книгата: Трюс Вайсмюлер е забележителна жена, която остава в историята като човекът спасил 600 деца от нацисткия режим. Трюс е родена да бъде майка, но съдбата не дава благословията си тя да се радва на свои деца. Затова отваря сърцето си за тези, които се нуждая от нейната любов и подкрепа, и многократно излага на риск собствения си живот в името на своите убеждения и принципи – като човек и като родител. Водена от майчиния си инстинкт, тя забравя за собствената си болка, а чуждите детски прегръдки запълват празнотата в живота ѝ. Защото майчинството е призвание.

Leave a Comment