„Пратеник на полумесеца“ – Йоана Вълчева

by Хриси

През декември не успях да ви разкажа за един български роман, който ми прави компания в предпразничните дни. Йоана Вълчева ми писа с предложение да ми изпрати книгата си, защото смяташе, че ще ми допадне – без да ме ангажира с отзив или друг тип публикация, вероятно долавяйки лекия ми скептицизъм. Да кажем, че у нас жанрът романтичен трилър/съспенс не е особено популярен, затова наистина не знаех за какво да съм подготвена. Но Йоана реши да остави романа си сам да говори за себе си – защото знаеше, че вложила много сърце в него. Историята бе нейният коз и напълно заслужено ме спечели като читател!

„Пратеник на полумесеца“:

  • Автор: Йоана Вълчева
  • Жанр: Романтика/съспенс
  • Страници: 396 стр.
  • Година на издаване: 2020 г.
  • Гледни точки: множество

Леонора Андерсън е американска журналистка, която живее с 5-годишния си син в Италия. Когато една сутрин двамата се качват на влака за Болоня, тя не предполага, че целият ѝ свят ще се преобърне. Заради един човек. Асад ал Сахра е трениран да следва заповеди и да убива. Но с времето му става все по-трудно да се подчинява на една идея, която по-скоро изопачава и манипулира неговите убеждения и с всеки изминал ден се отдалечава все повече от своя първообраз. Когато съдбата го изправя срещу Леонора, гласът на сърцето говори по-силно от този на неговите наставници и така Асад повежда битка, чийто край ще определи бъдещето на много хора, включително и неговото. Нима двама души, които живеят в толкова различни и далечни светове, могат да изпитват чувства един към друг и да опазят любовта си чиста?

„Пратеник на полумесеца“ от Йоана Вълчева е увлекателна, интригуваща и емоционална история, която комбинира романтика и съспенс, нежност и високи дози адреналин. Умело написана от перото на автор, който вече има няколко романа зад гърба си, книгата впечатлява с разнообразие от образи, с  динамичен и напрегнат сюжет и силни послания. Историята се завърта около идеята, че любовта е религия, която всеки изповядва – тя е универсалният език, който свързва хората от различни раси и вероизповедания и руши високите стени, които понякога хората сами изграждат около себе си, а друг път обществото налагата.

Признавам, че самата аз имах известни предразсъдъци към главния герой. Трудно е да повярваш в доброто, когато виждаш единствено отражението на отмъщението и омразата върху хора като него – закърмени с озлобление, завист и гняв. Но именно тук се крие едно от посланията на Йоана Вълчева, които харесах – идеята, че всеки може да се промени. Криптонитът на Асад е Леонора – тя отключва вратата и позволява на светлината да надделее над мрака в душата му, да чувства и да повярва, че най-важната война, която водим, е тази вътре в нас.

Въпросът за различните религии и вмъкването им в определени рамки, за ролята на медиите и необходимостта от гледни точки, винаги е бил актуален, но в съвременния свят придобива значително по-мащабно влияние върху обществото. Темите за тероризма, политическите интриги и игрите на най-високо ниво са застъпени в историята на нашите герои, но наред с тях четем за двама души, които се влюбват въпреки обстоятелствата и напук на всички знаци, които им казват да поемат в противоположни посоки, техните пътища се пресичат и сливат в едно.

Хареса ми, че сюжетът е много динамичен  – Йоана Вълчева ни пренася във Великобритания, Италия, Ирак, следваше хронологията на събитията, но вмъкваше и ретроспективни епизоди, които помагат на читателя да опознае по-добре героите, сменяше гледните точки, като се стараеше да представи трибуна на различни „представителни извадки“. Допадна ми, че е включила медиите и ролята на журналистиката в борбата и справянето с глобални проблеми, какъвто е тероризма. Но най-много ми хареса, че разграничава насилието от религията и напомня, че омразата лицемерно се крие зад маската на различните вероизповедания.

Да, имаше моменти, в които ми беше трудно да разбера главната героиня и имах съмнения в мотивите и в поведнието ѝ. Но като цяло смятам, че романът е доста интересен и заслужава по-голямо читателско внимание. Със сигурност ще се хареса на хора, които се увличат по истории от Изтока и са останали отворени към различните.

Накратко, „Пратеник на полумесеца“ от Йоана Вълчева е увлекателен, модерен български роман, който ще се хареса на всички почитатели на романтичната литература. История, която ни припомня, че любовта има силата да ни преобразява и окрилява, да ни предпазва от куршумите на омразата и да полага основите на един хармоничен и по-мирен свят. Свят, в който насилието няма място, а единствената религия е вярата в доброто.

Leave a Comment