„Огледални убийства“ – Антъни Хоровиц

by Хриси

Често ме питат кои са книгите или авторите, които най-често препоръчвам на читатели. Ето едно име, което задължително присъства в отговора ми – когато става дума за криминален роман, Антъни Хоровиц е ненадминат. Попадна в библиотеката ми като експеримент (знаете, че по-рядко посягам към мистерии), но историите му са пристрастяващи. „Огледални убийства“ е поредното доказателство в подкрепа на думите ми!

„Огледални убийства“:

  • Автор: Антъни Хоровиц
  • Жанр: Криминален роман, мистерия
  • Страници: 608 стр.
  • Година на издаване: 2020 г.
  • Гледни точки: 1 основна
  • Издателство: Еднорог

Сюзан Райланд е оставила работата си като редактор зад гърба си, а с нея и дъждовния Лондон и спомените за разследването на едно убийство, което за малко не коства и нейния живот. Днес тя живее с любимия си Андреас на остров Крит и макар от време на време да има бури в рая и парите понякога да недостигат, дните като цяло са спокойни. Докато не я посещава семейство Трехърн, които я връщат обратно там, откъдето си е тръгнала. Поводът – изчезналата им дъщеря и един отдавна приключен случай за убийство. Оказва се, че убиецът не е този, който е изпратен в затвора, а истинският виновник добре е скрил следите си. Сесили (изчезналата дъщеря) е разбрала истината, след като е прочела роман от поредицата за Атикус Тип, по която Сюзан е работила като редактор. Но след мистериозното ѝ изчезване, никой не може да предположи какво е научила. Сюзан заминава за Лондон, изкушена от примамливия хонорар и от възможността да си припомни частица от предишното си Аз. И наистина намира отговора на загадката, но вместо да успокои семейство Трехърн, той изцяло преобръща живота им.

Завладяващ, загадъчен, заплетен – и трите думи се отнасят напълно за новия роман на Антъни Хоровиц „Огледални убийства“. Авторът отново ни кани да влезем в ролята на разследващи като ни поднася една класическа криминална история, но пречупена през неговото майсторско перо с по-модерно и съвременно звучене. Мрачни тайни и сенки от миналото изплуват на повърхността и оформят многопластов и напрегнат сюжет, провокирайки читателите да се гмурнат в морето от въпроси, за да намерят отговор на най-важния, който касае една мистерия – „Кой е убиецът?“.

Историята представлява мозайка от множество лица и събития, които поставени на точните места, оформят цялостната картина и решават загадката. Но точно тук е уловката – нищо не си е на мястото, а Хоровиц е изключително пестелив откъм подсказки – похват, който е предал и на своя герой Алан Конуей, превърнал един от романите си в ключ към разплитане на отдавна забравен случай. От „Мозайка от убийства“ обаче знаем, че този образ е приключил своето развитие и все пак е изключително интересно да се види как писателят продължава да живее чрез творбите си и да общува със своите читатели чрез символи и съобщения, които е кодирал в книгите си – в конкретен и в по-общ смисъл.

Две загадки – един роман. Безспорно това е един от най-големите плюсове на „Огледални убийства“. Когато в първата част от историята се говореше, че отговорите се крият в друга книга, която отново е плод на художествена измислица, не очаквах, че тя наистина ще бъде включена, нито пък че ще е толкова съвършено изпипана като сюжет. И също както човек се лута на сляпо в пустинята, читателят се губи сред редовете на новата загадка, а развръзката отново е мираж – едновременно толкова близо, но всъщност измамна и далечна. Трябваше да предположа, че Хоровиц няма да предложи лесно решение, а ще предпочете да се наслаждава на ефекта от своята провокация.

Завист, похот, алчност, омраза – мотивите за извършеното убийство до голяма степен напомнят на седемте смъртни гряха. Стремежът към истината и издигането на справедливостта в култ обаче съвсем не са единствените причини Сюзан Райланд да се върне обратно в ролята на разследващ, а по-скоро са временен изход от личните ѝ проблеми. И това е още едно от преимуществата на „Огледални убийства“ – комплексните образи, които авторът изгражда, и метаморфозите, през които те преминават. Защото докато читателят очаква финала на една мистерия, той гадае и какъв край очаква Сюзан.

Дълго можем да си говорим за майсторството и таланта на Антъни Хоровиц, за всички малки и големи неща, които превръщат „Огледални убийства“ в поредния негов криминален шедьовър. Но е най-добре всеки сам да вникне между редовете и да открие онази тайна съставка, която прави Хоровиц един от най-добрите съвременни автори.

Leave a Comment