„Непознаваемо царство“ – Яа Джаси

by Хриси

Няма вариант да четеш книга от Яа Джаси и да останеш безразличен към всичко, което споделя. Дума по дума тя разголва читателската душа – разсъблича я от предразсъдъци и от онази престореност, че разбира какво е да си различен в свят, в който различността и нормалността са в непрекъснат дуел. И след като е отстранила излишния товар, започва да покрива белезите с емоции, с истории, с герои, които остават завинаги гравирани в съзнанието.  С романа „Завръщане“ Яа Джаси построи мост между нея и читателите и днес отново минавам по него, за да видя какво се крие в нейното „Непознаваемо царство“.

„Непознаваемо царство“:

  • Автор: Яа Джаси
  • Жанр: Съвременна художествена литература
  • Страници: 304 стр.
  • Година на издаване: 2020 г.
  • Гледни точки: 1 основна
  • Издателство: Orange Books

Гифти е докторант по невробиология в Стандфордския университет. Потопила се е изцяло в света на науката, защото се надява там да открие отговорите на въпросите, които я преследват и измъчват. Като например защо брат ѝ посяга към наркотиците и избира да се пусне надолу по тази дяволска спирала, чийто край завършва трагично. Или защо майка ѝ изпада в тежка депресия, която не се повлиява от грижите и обичта, които получава. Защо семейството ѝ се разкъсва между живота в Америка и спомена за Гана, дали наистина може да се откаже изцяло от вярата си и да я замени с фактите от изследователските експерименти? И какво бъдеще я очаква с минало, което е толкова сладко-горчиво, и настояще, което е така трудно и предизвикателно?

Предупреждаваха ме неведнъж, че „Завръщане“ и „Непознаваемо царство“ са различни. Като клоните на дърво – те са свързани от общи корени, но всеки сам избира как да развие потенциала си и да докаже своята необикновеност. Обединява ги суровият и директен изказ на авторката, умението ѝ да фокусира върху истории, които иначе остават в периферията, да отстранява пласт след пласт изгнилата тъкан, събрала се около рани, които от години разяждат обществото, за да ни даде поглед върху същината на „заболяването“ и да ни предостави възможност да се излекуваме. Подобно на предишния ѝ роман, „Непознаваемо царство“ е също толкова въздействаща и силна, запомняща се, колоритна и респектираща. Начинът, по който Джаси подхожда към вече познати теми и проблеми, талантът ѝ да борави с думите и да обединява цели светове в един подреден и напълно логичен сюжет наистина са достойни за възхищение. Но този път похватът е по-различен, историята наслоява пластове, трупани във времето, а образът – централен и съвършено изграден.

Вместо да се опитваш да се молиш по цял ден, живей живота си като молитва.“

„Непознаваемо царство“ е проникновен роман, който пречупва общочовешки въпроси през призмата на една лична история, натоварена с бремето на депресията и зависимостта, на имигрантството и расизма. История, която се опитва да открие онова, което умът не разбира, а сърцето не знае как да обясни, за да премине границата на познатото и да потърси отговорите отвъд всяко възможно знание на човека. Трансценденция. Яа Джаси изгражда книгата си на базата на контраста и свързва двойки като любов и омраза, наука и духовно (себе)познание, разум и чувства. Философският оттенък е деликатен и умерен, така че да не обърква читателя и да не отклонява вниманието му от централния образ – Гифти. И това е едно от нещата, които харесвам в писането на Яа Джаси – балансът, който постига.

Книгата се чете лесно, макар да обрисува наистина трудни моменти от живота на героинята, подложили на изпитание вярата и убежденията ѝ и в крайна сметка са я оформили като личността, която виждаме в края на историята. Много интересно е представен сблъскът на култури, вярвания и факти, но може би най-силно ме впечатли аналитичният подход на Гифти, който усвоява в залата за опити и пренася у дома. Знанието невинаги дава всички отговори, но е удобна изхожда точка – остров, който осигурява стабилност в морето от променливи.

Яа Джаси отново открехва вратата към ганайската култура и ни я показва с всичките ѝ нюанси, както на позната почва, така и на чужда земя, където се изисква сила и воля, за да опазиш цветовете ѝ от избледняване. Хареса ми как бе разчупила хронологията, вмъквайки епизоди от миналото, които ни помагаха да опознаем по-добре Гифти и нейното семейство и да си обясним поведението им.

Много може да се говори за „Непознаваемо царство“ – за изящния стил на Яа Джаси, за връзките между отделните герои, за натиска на системата и обществото върху имигрантите и за копнежа да се почувстваш у дома. Но по-добре да спра и да ви оставя лично да се убедите в богатството на историята.

Leave a Comment