„Bridgerton“ – 5 причини да прочетете книгите

by Хриси

От време на време по Netflix пускат сериал, около който се вдига повече шум от обичайното. Интересът към него расте главоломно и залива социалните мрежи. „Bridgerton“ е такъв пример и макар много да харесах историята на лента, повярвайте ми, че на хартия си струва повече.  Много е хубаво, когато попаднеш на поредица, която успява да те вмъкне в своя въображаем свят. И в същото време е много „лошо“, защото обсебва вниманието ти, а знаем, че на нас книгохолиците малко ни трябва, за да се пристрастим към една добре разказана история. Споделям 5 причини да прочетете поредицата „Bridgerton“ – преди или след филма, няма значение.

Чувството за хумор

За да разсмееш един читател се изисква талант. Признавам ѝ на Джулия Куин, че успява да съхрани хумора и тънката ирония въпреки ограниченията, които етикетът и характерът на епохата налагат. Наблюдаваме ги вплетени в диалозите между героите, в необичайните ситуации, в които понякога изпадаха, в картината на тогавашния лондонски елит, който авторката рисуваше. Но най-важното е, че имаше баланс, така че забавлението да не прекрачи границата с циркаджийство, хуморът да не бъде сбъркан с подигравка, остроумието с празнословие.

Епохата

Действието в книгите се развива в периода около 20-те години на 19 в. Така нареченият регентски период във Великобритания се асоциира с аристократизъм, лукс и елегантност. Изкуството, архитектурата, социалният живот процъфтявали и положили основите на едно колоритно ежедневие с акцент върху културата и естетиката. Очаквано се се задълбочили разликите между отделните прослойки на обществото, така че контрастът между бедни и богати е бил още по-явен и първите още по-силно бленували за безоблачния и лъскав живот на вторите. И ето, че два века по-късно отново се връщаме към този период и въздишаме по всичко, което английските аристократи са имали тогава.

Семейството

Не може да не се привържете към семейство Bridgerton. Изключително колоритни персонажи, много сплотени и близки въпреки разликите във възрастта. Хареса ми как бе представена ролята на майката – едновременно родител, покровител и приятел. Шегите между братя и сестри пък звучаха естествено и непринудено, изпълваха дома на семейството с топлина и обич. В същото време всички с гордост носеха фамилията – за тях тя бе титла, която идваше със своите предимства (семейното богатство), но и отговорности.

Отношението към брака

Всички книги за Bridgerton коментират брака и отношенията между двама души в една връзка. Набляга се на различията между мъжете и жените с всички плюсове и минуси. Дамите – твърде емоционални, чувствителни и прекалено деликатни, и техните съпрузи, които пък бяха горди, твърде директни и често не различаваха нюансите в настроенията на своите половинки. А това от своя страна водеше до недоразумения и комични ситуации. Общото между всички двойки обаче беше принципът, на който се изграждаше тяхната връзка: подхождаше се с търпение и доверие, чувствата се подхранваха с жестове и внимание, за да укрепнат и накрая да разцъфнат. И макар в онези времена ролите на мъжа и жената да са били строго разпределени, все пак се напомняше, че в един брак двамата са преди всичко равнопоставени партньори, които разчитат един на друг.

Романтиката

Всички книги от поредицата за Bridgerton са изключително романтични, нежни и чувствени. Липсва онзи цинизъм на съвремието и макар горещите сцени да не бяха табу, все пак се акцентираше повече върху връзката между двама души, върху полета на влюбеното сърце и пърхането на пеперудите в стомаха. Мъжете бяха кавалери – очароваха дамите с елегантност, маниери и знаеха как да ги накарат да се почувстват желани и обичани. А те от своя страна бяха равностойни партньори, които отлично знаеха какво искат от живота и как да се борят за него. Не правеха компромис с любовта – тя беше поставена на пиедестал, върховна цел, която обещаваше щастие и блаженство, и нямаше достатъчно висока валута, която да я откупи.

Leave a Comment