10 любими книги на десетилетието

by Хриси

Преглеждайки заглавията, които съм прочела през последните десет години, се изумявам колко бързо лети времето. Толкова много истории изпъстриха читателските ми дни – някои от тях обикнах толкова силно, че не мога да не ги споделя в такава лична класация. Сигурна съм, че всеки има в главата си подобна подредба – тази е моята!

„The Huntress“ – Кейт Куин

Не съм очаквала, че „The Huntress“ ще се превърне в може би най-любимата ми книга на десетилетието, но повече от година и половина, след като отгърнах последната ѝ страница, аз още помня онова несравнимно усещане – чувството, че си попаднал на наистина страхотна история. „The Huntress“ представлява комбинация от исторически роман и трилър. Фокусирана върху времето от края на Втората световна война и годините непосредствено след нея, книгата комбинира реални факти и събития, умело примесени с художествена измислица, щипка фолклор и герои, вдъхновени от действителни лица. Какво ме впечатли най-силно? Талантът на Кейт Куин – начинът, по който с думи успя да пресъздаде хищническото в двете ѝ героини, дълбоката символика и редуването на ролите на нападател и жертва. Наистина брилянтен роман!

„Неудържима“ – Мария Шарапова

Автобиографията на Мария Шарапова бе една от първите книги, за които разказах в блога. Преди нея рядко посягах към нехудожествена литература, защото трудно ми се задържаше вниманието върху такъв тип четива. Но „Неудържима“ и до днес е една от най-мотивиращите и вдъхновяващи истории, на които съм попадала. Мария Шарапова говори откровено за дългия път, който е извървяла, докато е катерила върха. Пътуването не е било лесно и често цената е била висока, но с труд, постоянство, амбиция и хъс тя постига целите си. И чувството на удовлетворение, сбъдването на мечтата – това е наградата, която осмисля саможертвите.

„Игрите на глада“ – Сюзън Колинс

Когато бях студентка, няма особено желание да чета романи. Разпределях времето между работа, лекции и учебници, които трябваше да отметна за кратък срок. Възобнових връзката си с книгите през последната година от следването ми, а поредицата на Сюзън Колинс изигра съществена роля. Толкова бях вглъбена в историята на Катнис, че бързах единствено да се прибера вкъщи, за да си чета на спокойствие до късно през нощта. Запалих се по антиутопиите и известно време си търсих точно такъв тип романи – и до днес имам сантимент към тях. Харесваше ми колко е динамичен и различен сюжетът, целият замисъл (разделянето на окръзите, излъчването на игрите, борбата за оцеляване и бунтът срещу системата) и героите, с които ме срещна. „Игрите на глада“ ми припомни, че книгите наистина имат способността да те пренесат в друг свят и друго време.

„Споделени тайни“ – Колийн Хувър

Много скоро след първото ми запознанство с творчеството на Колийн Хувър, тя се превърна в любим мой автор. Винаги съм казвала, че съм емоционален читател и може би точно по тази причина харесвах историите, които тя ми разказваше – те не следваха стандартните романтични сюжети, а винаги предлагаха нещо повече. Нещо, което да ги отличава. „Споделени тайни“ ме спечели с цялата концепция, с която започна писанего ѝ – ако не сте я чели, пояснявам, че главният герой рисува картини по анонимни откровения, които случайни хора са пуснали в „пощенската“ кутия пред галерията му. Колийн Хувър събира тези тайни от своите читатели и им предлага отдушник за собствените им терзания – доста дълго време (и след излизането на романа) следях споделените тайни, които разказваха за най-големите страхове и най-силните желания на своите собственици. А част от картините, които героят рисува в книгата, също са включени в английското издание и са дело на млад художник.

„Трите дъщери на Ева“ – Елиф Шафак

Ако преди време някой ми бе казал, че в тази класация ще включа роман от Елиф Шафак, вероятно нямаше да му повярвам. Не ме разбирайте погрешно – тя е изключителен писател, сред най-добрите в съвременната литература, но признавам, че с първите ѝ книги не ми се получи връзката с нея. Докато не прочетох „Трите дъщери на Ева“ – хареса ми, че Елиф Шафак използваше литературата и писателския си талант, за да повдигне важни и актуални въпроси – за толерантността, религията и свободния избор. Вярвам, че хората трябва да четат повече такива истории, защото наистина разширяват кръгозора ти и ни помага да разберем по-добре света, в който живеем днес, давайки ни друга перспектива. Това бе и първото ми ревю, което издателство сподели в своите социални мрежи. Благодаря ви, Егмонт!

„Малки пожари навсякъде“ – Селесте Инг

Доста дълго време се придържах предимно към романтичния жанр, защото ми беше трудно да се ориентирам в морето от други заглавия и не можех да преценя дали сюжетът ще ми бъде достатъчно интересен. Но когато излезе на английски. „Малки пожари навсякъде“ стана доста популярна и често срещах положителни отзиви за нея. Реших да рискувам и колко се радвам, че се доверих на интуицията ми. Много харесах романа – заради различните типажи, заради силните послания, заради многообразието от теми и най-вече заради стила на Селесте Инг. Но това, което никога няма да забравя, е метафората за пожарите – как понякога новото начало изисква смелостта да изгориш всичко до основи, за да положиш стабилна основа и да заживееш отново.

„Славея“ – Кристин Хана

Ако следите блога ми, то вероятно знаете, че днес историческите романи за Втората световна война са ми е голяма слабост. Една от първите книги, които разпалиха тази страст, бе „Славея“ от Кристин Хана. Авторката е умел разказвач – мнение, което се затвърди, след като прочетох и други нейни романи. Но комбинацията от художествена измислица и действителни факти и събития и най-вече балансът между фикция и реалност успяха да ме спечелят и да ме накарат да търся още подобни истории. Харесваше ми контрастът между двете сестри, на които е поверена главната роля в романа, тълкуването на думи като „смелост“ и „саможертва“, идеята, че по време на войната битките са се водели на няколко фронта. След „Славея“ изчетох още доста книги с подобен исторически сюжет, но романът на Кристин Хана си остава сред най-добрите.

„Бьорнстад“ – Фредрик Бакман

Когато прочетох първата си книга от Бакман, истерията около него вече се бе поуспокоила. Обикновено подхождам доста предпазливо към книги и автори, които ми хвалят навсякъде, защото това неминуемо води до много високи очаквания, които невинаги са оправдани. Започнах плахо с Уве – един от любимите ми образи, на които симпатизирам, но „Бьорнстад“ бе книгата, която наистина успя да ме впечатли заради дълбокия психологизъм на образите и сложните морално-етични въпроси, на които читателя търси отговори. Историята е изключително въздействаща и емоционална и ни напомня, че всеки направен избор влияе по определен начин на хората около нас; че зад всяко взето решение стои поредица от обстоятелства, които направляват човешката съдба.

„An American Marriage“ – Таяри Джоунс

Обожавам я тази книга и съжалявам, че все още не може да ѝ се порадваме на български (макар да осъзнавам какви рискове крие издаването ѝ). На пръв поглед историята, която Таяри Джоунс разказва, е посветена на расовата дискриминация и предразсъдъците, на несправедливостта и изопачаването на истината. Но отвъд нея се разказва за една лична човешка драма, за един объркан и съсипан живот, за отношенията между трима души и през какви изпитания минава един брак. Таяри Джоунс непрекъснато провокира читателя да избере страна и да влезе сам в ролята на съдник, като определи кой носи вина в една толкова комплексна ситуация, в каквато са изпаднали героите тук, но всъщност накрая ни казва, че в живота не всичко е черно-бяло – понякога верен отговор няма.

„Убийството е всичко“ – Антъни Хоровиц

Не чета толкова често криминални романи  – Антъни Хоровиц вдигна летвата доста високо и ме направи твърде критична към останалите му колеги по жанр. „Убийството е всичко“ наложи този стандарт, а с всяка следваща книга, която чета от него, определено затвърждава позициите си като един от любимите ми автори. Харесва ми как разгръща историята, как комбинира гледната точка на писателя и на героя в книгата, как поднася уликите и прави читателя част от разследването, как е изградил един толкова комплексен образ, какъвто е Хоторн. Възхищавам се на таланта му, затова нямаше как да не го включа в този обзор.

За десет години вкусът ми за книги еволюира много. Списъкът съвсем не се изчерпва с тези заглавия – вътре има още много имена на автори и заглавия, които са ми повлияли по един или друг начин и са ми помогнали да израсна като читател. Днес читателският ми вкус е доста еклектичен и така го харесвам – носи ми адреналин с порция трилъри, глези ме с емоционални романтични истории, храни душата с богати и значими истории, повлияни от актуалните проблеми на времето, в което живеем. Кой знае каква ще е класацията ми след още десет години? Предстои да разберем 🙂

Leave a Comment