Любими герои от книгите, които срещнах през 2020 г.

by Хриси

Много пъти една книга се превръща в любима заради героите, с които ни запознава. А през 2020 г. имах късмета да срещна наистина необикновени и запомнящи се персонажи, които ми се искаше да познавам отвъд страниците на техните истории. Ето част от тях.

Жара – „Глина“ от Виктория Бешлийска

Няма как да не започна с герой от любимата ми книга за тази година. Вероятно повечето хора си мислят, че бих посочила Велико за любимец, но истината е, че най-голяма слабост ми е Жара. Момиче, което носи такъв плам, толкова енергия и светлина в себе си, че е невъзможно да не усетиш тази топлина. Жара е пожар – огнена стихия, която не може да бъде контролирана. Взирайки се в нея, виждаш танцуващия пламък от огнището, който озарява всичко около себе си и омагьосва. А когато най-сетне успееш да откъснеш поглед, носиш искрата в сърцето си.

Жоао – „Сън“ от Камелия Кучер

Върви ми на имена с Ж! Толкова близък го усещах Жоао – не знам дали защото позволяваше на читателя да надникне в неговата душа и да опознае всички негови терзания, да чуе въпросите, които цял живот си задава, или пък защото ми харесваше тази неговата склонност към уединение. Жоао е интелигентен и приятен събеседник, но понякога оставаше неразбран от най-близките си. За разлика от тях, той бе по-сдържан и мълчалив, защото от рано се бе научил, че в сенките на тишината се крият най-важните отговори.

Мейв – „Холандската къща“ от Ан Патчет

На пръв поглед главната роля в „Холандската къща“ е поверена на Дани Конрой – той е разказвачът и открито споделя съкровени спомени и разказва за богатата палитра от чувства и преживявания, които изпъстрят дните му. Но всъщност водеща е неговата сестра и това споделя дори самата Ан Патчет. Мейв ме впечатли със силата на характера си – още като я погледете на корицата, виждате този дълбок и донякъде предизвикателен поглед, който подсказва, че момичето не се огъва лесно. Упорита, прозорлива и находчива, Мейв е опората, която крепи Дани в най-трудните моменти. Тази сила рефлектира върху страниците на „Холандската къща“.

Мат – „Просто любов“ от Джесика Парк

„Просто любов“ е може би една от най-любимите ми романтични истории и макар да я категоризират по-скоро като тийн, според мен ще се хареса на пораснали читатели. Любимият ми герой в нея – Мат. Защото е умен и забавен, грижовен и внимателен и безкрайно търпелив. Най-много ме впечатли с отношението си към неговата по-малка сестра и с думите, че всяко семейство си е странно по своему. Мат беше онази част от пъзела, която свързваше всички останали и придаваше един по-ярък цвят на цялата картина.

Даниел – „Фонтани на мълчанието“ от Рута Сепетис

Още един симпатичен и интересен герой, чиито възгледи изпреварват времето, в което живее. Може би ще решите, че харесвам Даниел заради връзката му с Ана, но всъщност най-много ценя в него таланта и факта, че приема работата си като фоторепортер сериозно и отговорно. Защото именно хора като него са натоварени с отговорността и привилегията да отразяват събитията такива, каквито са. Техният труд е нашият прозорец към миналото, а изображенията разказва истории, които понякога и най-умелият разказвач не може да опише така добре. Наблюдателен, проницателен и с безпогрешен морален компас, Даниел определено успя да ме очарова.

Самсон – „Разбити сърца“ от Колийн Хувър

Запазена марка за Колийн Хувър е да изгражда мъжки образи, по които читателките да въздишат (изключение прави може би „Верити“).  Обикновено носят всички качества, които дамите търсят в бъдещите си половинки – да са грижовни, внимателни, любящи, нежни към тях, но също да са отговорни, почтени, да са им опора в трудните моменти и компания в радостните. Самсон е всичко от изброеното и отгоре. Харесах го, защото личната му история ни учи, че животът невинаги е благосклонен към нас и често ни поднася изненади – къде приятни, къде твърде жестоки. Въпрос на воля е да извлечеш поуката от всяка ситуация, да се адаптираш, да приемеш фактите и да продължиш напред. Самсон е героят, който повдига темата за богатството на бедните, а именно – да оценяваш всичко, което имаш тук и сега. Защото утре може да е различно.

Силка – „Пътят на Силка“ от Хедър Морис

Историята на Силка бе първата, която прочетох през 2020 г. 350 дни по-късно аз още си я спомням ясно и отчетливо – всички изпитания, преживявания, цялата болка, товара на присъдата, която ѝ бе поставена, пътя на изкуплението и опрощението, който извървя. Слабост към Силка имам още от „Татуировчикът от Аушвиц“, когато тя имаше второстепенна роля, но определено смятам, че е героиня, която заслужаваше централно място и се радвам, че получи собствена книга. Всичко, през което премина Силка, доказва, че човек е по-силен, отколкото предполага, и че в най-трудните моменти личи на какви подвизи е способен.

Дита – „Библиотекарката от Аушвиц“ от Антонио Итурбе

„Библиотекарката от Аушвиц“ от Антонио Итурбе е сред фаворитите ми при историческите романи, които прочетох през изминалите 12 месеца. Авторът ни среща с различни герои, представяйки тяхната гледна точка за потресаващи събития, случили се в лагера на смъртта. От всички Дита се превърна в моя любимка – толкова млада, а така мъдра и прозорлива за годините си. Възхищавах се на малките бунтове, които бяха нейният начин да се опълчи срещу всичко, което се случваше. Бях впечатлена от смелостта и куража да поема задачи, които много други биха подминали. Споделях нейната страст към литературата и най-вече тезата ѝ, че книгите отварят врата към друг свят. Те са убежище и спасение.

И за финал ще споделя, че всяка книга е запознанство. Благодарна съм за всички книжни срещи, които изпъстриха моята 2020 г.

Leave a Comment