5 книги, които искам да прочета, но не успях през 2020 г.

by Хриси

Всеки книгохолик знае, че времето никога не стига. Толкова много истории чакат да им се обърне внимание, но понякога моментът е неподходящ, друг път тривиални ежедневни грижи пречат да им се отдадеш изцяло. Сигурна съм, че и вие имате книги, които сте имали желанието да прочетете през 2020 г., но така и не сте успели. Ето кои са моите.

„Заветите“ – Маргарет Атууд

Купих си „Заветите“ от Маргарет Атууд още в деня, в който бяха пуснати по нашите книжарници. Умишлено чаках българското издание – екипът на Orange Books се грижи отлично за всички свои книги и съм спокойна, че и с тази ще получа най-доброто, като визия и като превод. Когато излезе „Разказът на прислужницата“ у дома се бяхме разделили на два отбора – аз четях романа, а половинката гледаше сериала и имахме традиция да коментираме, сравняваме и споделяме впечатления. Интересно ми е да видя как се е развила историята на Фредова на хартия, отвъд телевизионния екран и това, което сценаристите са оформили. Маргарет Атууд е писател с несравним талант, а „Заветите“ е роман, който ѝ донесе британската награда „Букър“. За съжаление, книгата все още е в TBR листа ми и не съм успяла да стигна до нея, но съм се зарекла скоро да поправя този пропуск.

„Американа“ – Чимаманда Нгози Адичи

„Американа“ е една от книгите, за които най-много съм слушала тази година. Идва с много високи препоръки от различни хора, чието мнение за литература дълбоко ценя. И макар да имам известни притеснения да не подходя с твърде високи очаквания, все пак интуицията ми подсказва, че ще си допаднем с нея. Отлагах я умишлено – „Американа“ е книга, която не четеш между другото. Не е история, която да вмъкнеш между ежедневните задачи и с която да си разнообразиш вечерите. „Американа“ е роман, който работи в големи мащаби, изисква внимание и отдаденост. Затова планирам да я чета между празниците, когато дните са по-спокойни и ще мога да чуя всичко, което главната героиня има да ми сподели.

„Балада за пойни птици и змии“ – Сюзан Колинс

Романите от поредицата „Игрите на глада“ бяха сред първите книги, които ме извадиха от читателския ми зимен сън, който ме бе налегнал през студентските години. Нищо не можеше да ме откъсне от историята на Катнис Евърдийн и жадно поглъщах страниците ѝ до късно през нощта. Бях особено развълнувана от новината за нов роман от Сюзан Колинс и почти веднага след излизането си купих „Балада за пойни птици и змии“. После обаче започна колебанието – четох някои смесени отзиви за романа, а и започнах да се притеснявам, че след трилогия, която е била абсолютен шедьовър, летвата е вдигната прекалено високо и може да се разочаровам. Започнах да отлагам четенето и ето че годината се изтърколи, без да прочета книгата. Не съм се отказала и ще дойде момент, когато ще се обърна към нея, но засега изчаквам точното време.

„Заобиколен от идиоти“ – Томас Ериксон

„Заобиколени от идиоти“ от Томас Ериксон е книга в жанра нехудожествена литература. Макар по-рядко да посягам към такъв тип издания, поддържам скромна колекция в библиотеката си, която периодично допълвам. Когато „Заобиколени от идиоти“ се появи за пръв път по книжарниците, доста букстаграмъри споделиха по нещо интересно за нея. Темата за подобряване на комуникационните умения и правилното разчитане на начина на мислене и поведение на околните определено ме заинтригува. Но всички знаем, че и най-новата книга в купчината на книгохолика бързо се затрупва, и така се получи при мен със „Заобиколени от идиоти“. Със сигурност е заглавие, за което ще ви говоря отново – в ревю с впечатления, след като съм го прочела.

„The Jane Austen Society“ – Natalie Jenner

„The Jane Austen Society“ е дебютен роман за Natalie Jenner, който спечели одобрението на читатели и критици, а в момента дори се бори за награда на Goodreads в цели две категории. Започнах романа през лятото, но някак не му беше времето тогава. Беше ми трудно да се концентрирам (нещо, което тази година често се случва покрай стресовите обстоятелства, съпътстващи ежедневието ни), а и в този момент търсих нещо по-разтоварващо. Убедена съм, че проблемът е бил в мен, затова оставих четенето на книгата за по-нататък, когато наистина ще мога да се потопя в атмосферата и да оценя историята.

Leave a Comment