„Пчеларят от Алепо“ – Кристи Лефтери

by Хриси

„Пчеларят от Алепо“ е книга, която отдавна заглеждам. Когато научих, че издателство Рива ще я издават, приех това за знак, че е време да я прочета, и признавам, че отдавна не се бях вълнувала толкова за предстоящ роман. В последствие, разлиствайки първите ѝ страници, открих още един знак, който ми подсказа, че това ще е една наистина специална история, но тъй като е свързан с личен спомен, ще го запазя за себе си. В крайна сметка „Пчеларят от Алепо“ се оказа една от най-силните, въздействащи и стойностни книги, които прочетох тази година.

„Пчеларят от Алепо“:

  • Автор: Кристи Лефтери
  • Жанр: Съвременна художествена литература
  • Страници: 288
  • Година на издаване: 2020 г.
  • Гледни точки: 1 основна
  • Издателство: Рива

Кристи Лефтери повежда читателите на едно дълго и трудно пътуване. Нури и Афра са сирийци, но те не са от тази Сирия, която прогонва хората, избива децата си и разрушава стотици хиляди съдби. Те са от онази Сирия, която им е осигурявала дълги години хармония и цялост – с кошерите, за които Нури се е грижил, с картините, които съпругата му е рисувала, със звънкия смях на тяхното дете. Докато войната не заличава всяка следа от предишния им живот. Двамата са принудени да съберат останалите парчета от разбитите им сърца и да потърсят спасение отвъд границата. А там, оказва се, ги очаква трънлив и опасен път и всеки ден е пореден тест за тяхната вяра, че някога ще могат да живеят спокойно…

„Пчеларят от Алепо“ от Кристи Лефтери едва ли е обичаен избор за книга, която да си подарите или четете по Коледа. Обикновено по празниците читателите търсят нещо по-леко и разведряващо, по-весело и жизнерадостно – самата аз си лекувам стреса с подобен тип книготерапия. Проблемът е, че извън нашия розов балон светът продължава да се върти. Човешката болка не работи по график и не следи календара – тя бавно и системно дълбае дупка в сърцето, отваря рана, която не заздравява. Защото докато на хиляди километри войната продължава да изнася най-жестокия спектакъл и да си играе с нечии съдби, рано или късно историята ни настига и като остра игла пронизва нашия уютен цветен балон.

Отрезвяващо, болезнено, необходимо – така бих описала четенето на „Пчеларят от Алепо“. Това не е първата ми книга, посветена на дългия път, който бежанците са принудени да извървят, за да оцелеят. Но Кристи Лефтери пише така сурово, директно и откровено, че емоцията сама по себе си се превръща в герой от книгата, който читателите добре опознават. Облечена изцяло в черно, в нея се оглежда образът на скръбта – по рухналия и безвъзвратно изгубен дом, по невинните детски души, които твърде рано са прекъснали земния си път, по един погубен живот, който е останал завинаги под развалините на Сирия.

„Пчеларят от Алепо“ не е от книгите, които се четат лесно, поради простичкия факт, че най-безцеремонно ти разбива сърцето. Комбинацията от емоционална, дълбока и затрогваща история, която показва колко е трудно да съхраниш човешкото в себе си, когато си заобиколен от жестокост, с отлично изградения сюжет, дело на писателския талант на Лефтери, прави книгата наистина запомняща се и въздействаща. Интересно е как авторката успява да създаде усещане за движение, проследявайки пътя към надеждата и към новото началото, но съхранява и онази застиналост, която настъпва в момента на гръмването на бомбата, разбила живота на нашите герои. Ретроспективните епизоди бяха едни от най-силните по мое мнение – странно е как нещо невидимо за очите, каквото е носталгията, може да тежи толкова много и да има такава плътност, изпълвайки и най-дребните кухини на човешката душа.

Но това, с което наистина ме спечели книгата, бе символиката, която се криеше зад пчелата, която и без крила, успя да оцелее и да си намери дом. Въпреки тъгата, която се просмуква между редовете на романа, „Пчеларят от Алепо“ разказва една история за надеждата – че рано или късно животът ще влезе обратно в релси, макар и да поема по нов и непознат коловоз.

Независимо дали по Коледа сте настроени за по-сериозни романи, или си ги трупате за дългите зимни дни, препоръчвам ви да си подарите „Пчеларят от Алепо“. За да си припомним, че без значение от раса, религия, пол и произход, сме преди всичко хора и всеки от нас заслужава да живее, да вярва, да бъде.

Leave a Comment