„Как да запазим разума си във време на разединение“ – Елиф Шафак

by Хриси

Елиф Шафак е от авторите, които дълбоко ценя и уважавам, поради факта, че използва книгите си, за да даде гласност на проблеми с глобална значимост. Адаптивността ѝ към предизвикателствата на съвремието и анализите, които прави, ни дават възможност да я опознаем не само като писател, но и като личност, а чрез диалозите, които води с читателя, тя ни поднася отговори, които самите ние не сме осъзнавали, че търсим.

„Как да запазим разума си във време на разединение“:

  • Автор: Елиф Шафак
  • Жанр: Нехудожествена литература
  • Страници: 80 стр.
  • Година на издаване: 2020 г.
  • Гледни точки: 1
  • Издателство: Анишър (Егмонт)

„Как да запазим разума си във време на разединение“ идва в точния момент – когато навсякъде около нас цари хаос, когато полюсите в обществото стават твърде крайни и хората все по-често се водят от негативни емоции, съпъстващи ежедневието им, Елиф Шафак внася ред в мислите и дава реална оценка на случващото се. Този път не четем художествена измислица – в ръцете си държим историята такава, каквато се случва днес. Чувството на обърканост и недоумение, тъгата и тревожността, страховете и разочарованието, търсенето на изход и надеждата, че ще излезем от този коловоз – всички те намират отражение сред редовете на книгата.

„Как да запазим разума си във време на разединение“ по-скоро събира фрагменти и разсъждения на авторката по различни теми, които достигнаха своята кулминационна фаза през последните 12 месеца. Елиф Шафак говори за авторитети и власт, за проблемите на съвременната демокрация, уязвимостта на свободата и правото на избор и налагането на диктаторски модели на управление. Коментира язвите в обществото, породени от изблици на гняв и наслагване на омраза към различните, липсата на толерантност и приемственост, илюзията, че живеем в глобален свят, след като много хора все още предпочитат да стоят в границите на личния си комфорт и собствените си разбирания за правилно и грешно. Разбира се, присъства и темата за вируса и най-вече за влиянието, което той оказа върху хода на историята, и за парадокса, до който доведе – от една страна, човечеството осъзна, че наистина всички сме свързани, а от друга – поставянето на дистанция и социална изолация между хората.

До голяма степен това е и книга с философски оттенък. В нея се поставя акцент върху фундаментални въпроси и понятия, които търпят значителни промени през последните години. Идеята, че идва моментът за поставяне на нов ред и на пренареждане на ценности и приоритети е дълбоко вкоренена в споделеното от авторката. При извънредни обстоятелства светът е изправен пред предизвикателството да започне нова глава в своята история и ако за едни това е изпитание, защото не знаят какво ще пише в нея, то други виждат възможност, от която хората могат да се възползват. Ново начало.

Не бих си позволила да дам оценка на подобен тип книга, тъй като смятам, че всеки читател пречупва написаното в нея през призмата на собствените си разбирания и възгледи за живота. Лично на мен ми беше безкрайно интересна и полезна и със сигурност бих препоръчала „Как да запазим разума си във време на разединение“ най-малкото защото идва момент, когато е добре да си поговорим сериозно за наистина важните неща!

Оценка няма да дам, но реших да споделя любимите ми цитати от книгата:

  1. Лишаването от глас означава лишаване от влияние над собствения ни живот, означава бавно, но системно отклоняване от пътя ни, от стремленията и от вътрешните ни трансформации.
  2. Споделените истории ни сближават, а спотаените ни отчуждават.
  3. Самотен ли си, не обръщай поглед навътре, а навън, търси други хора, които се чувстват така – такива хора винаги има, – и ако намериш допирни точки с тях и с тяхната история, бъди сигурен, че ще видиш света в друга светлина.
  4. Спрем ли да чуваме различните мнения, спираме да научаваме нови неща.
  5. Стигнах до заключението, че е нормално да не се чувстваш добре в този непрекъснато променящ се и непредсказуем свят. Окей е да не си окей.
  6. Така както белият цвят е комбинация от всички цветове, апатията е комбинация от много чувства: тревожност, разочарование, изумление, умора, ненавист…Разбъркайте ги добре и ще ви обземе безсилие, липса на усещане, безчувствие.
  7. Липсата на емоция е най-опасната емоция.
  8. Живеем в ера, в която има твърде много информация, малко знания и още по-малко здрав разум. Би трябвало да е обратното…
  9. Знанието изисква четене. Книги. Задълбочено анализиране. Разследваща журналистика. Важно е и благоразумието, което свързва ума със сърцето, активира емоционалната интелигентност, задълбочава емпатията. А за всичко това се нуждаем от истории и от тяхното споделяне.
  10. Не се страхувайте от сложността. Страхувайте се от хора, които предлагат лесен и кратък път към простотата.

Leave a Comment