5 предложения за почитателите на трилъри

by Хриси

По-студените месеци предразполагат към повече четене на трилъри. Казват, че мрачните пейзажи навън помагат на читателя да се настрои по-лесно на вълна разплитане на мистериозни случаи и престъпления. Не знам дали това е така, но със сигурност има трилъри, които са толкова завладяващи и интересни, че няма да ви оставят дори да обърнете внимание на картината през прозореца. Ето 5 от тях, които да ви правят компания през ноември.

„Мирис на смърт“ – Саймън Бекет

Когато заговорим за трилъри, Саймън Бекет ми е слабост и не мога да не започна с него. Макар да харесвам всички истории за съдебния антрополог Дейвид Хънтър, „Мирис на смърт“ ми е фаворит. Подгответе се за натуралистични, отблъскващи кадри от една изоставена и почти рухнала болница, където всичко напомня за смърт и разлагане. Саймън Бекет пише изключително увлекателно и успява в детайли да представи картината от местопрестъплението, като прави читателя съпричастен към разследването. Открити са три трупа, а времето е заличило повечето следи, които биха отвели полицията до престъпника. Но ако има човек, който долавя шепота на мъртвите и успява да разкодира техния език, то това е д-р Хънтър.

„Променлива реалност“ – Блейк Крауч

С трилърите на Блейк Крауч прекрачваме границата на реалността и навлизаме в света на необятните възможности на науката и технологиите. „Променлива реалност“ комбинира научна фантастика с динамиката и адреналина на добрия трилър. Всичко започва с една благородна мечта – да имаме повече време с любимите ни хора, да съхраним спомените, да поправим непоправимото. Но попаднал в неподходящите, алчни ръце, един експеримент променя не само съвременната медицина, но се намесва в множество човешки съдби. Кога прогресът е оправдан и кога говорим за нарушаване на всякакви морално-етични норми? Кои сме ние без нашата памет и кой би дръзнал да ни я отнеме? Такива въпроси задава Блейк Крауч в „Променлива реалност“.

„Г-н Никой“ – Катрин Стедман

Още един трилър, който вплита факти от неврологията и невропсихологията. В „Г-н Никой“ Катрин Стедман разказва за импулсивното скитничество, видовете памет и проявите на амнезия – нещо, което може да се превърне в идеалното алиби за всеки, който иска да прикрие следите от престъпленията си. Доктор Ема Луис трябва да даде отговор на въпроса кое е истина и кое лъжа, докато междувременно се бори със собствените си демони от миналото, които години след ужасна трагедия не спират да я преследват. Заплетен, напрегнат, непредсказуем, „Г-н Никой“ е още едно интересно трилър предложение за есенните книжни вечери.

„Наемателката“ – Катрине Енгберг

„Наемателката“ от Катрине Енгберг е най-скорошното ми попълнение в трилър колекцията. Ако сте почитатели на скандинавските трилъри, този със сигурност ще ви допадне. Мрачен, смразяващ, напрегнат и доста мистериозен, сюжетът тук постави на изпитание детективските ми заложби и успя да ме изненада. Романът ни среща с интересни персонажи – от двамата следователи, които са поели случая, до възрастната дама, в чиято сграда е извършено убийството, и дори жертвата, която също има своята лична история, довела до трагичния завършек на живота ѝ. Подозренията ми кой е убиецът се оказаха погрешни, интересно дали вие ще разплетете загадката?

„Кестеновия човек“ – Сьорен Свайструп

„Кестеновия човек“ е дебютен роман за Сьорен Свайструп, но съдейки по интереса и отзивите към книгата, тепърва ще слушаме за този автор. С него се потапяме в атмосферата, характерна за скандинавския ноар – жестоки престъпления, студен, мрачен и отблъскващ пейзаж, привидна застиналост и спокойствие, под което кипи агресия и жажда за мъст. Тръгваме по следите на ужасяващо убийство, което е оставило необичайна улика – човече, направено от кестени. По него се открити отпечатъци, които принадлеждат на момиче, за което се знае, че е мъртво от години, а престъпникът е в затвора. Но убийствата продължават, а с тях и кестеновите човечета. „Кестеновия човек“ определено ни отвежда в тежката категория на трилърите.

Leave a Comment