„Наемателката“ – Катрине Енгберг

by Хриси

„Наемателката“ е дебютен роман за Катрине Енгберг, но определено стъпва уверено на книжната сцена. Причината – има доста какво да предложи на читателя и съвсем не оставя впечатление да се задоволи с ролята на новака в редиците на скандинавския ноар.

„Наемателката“:

  • Автор: Катрине Енгберг
  • Жанр: Скандинавски трилър
  • Страници: 368 стр.
  • Година на издаване: 2020 г.
  • Гледни точки: множество, но 1 водеща
  • Издателство: Хермес

Естер де Лауренти има къща в центъра на Копенхаген, част от която отдава под наем. След като се пенсионира, дните й минават в разходки с двете й кучета, а вечерите тя прекарва в писане на първия си криминален роман. И в пиене на прекалено много вино. Когато обаче една от наемателките й е намерена мъртва, животът на Естер е разтърсен из основи. Не само защото тя е била близка с младото момиче. Бруталното престъпление сякаш е излязло от страниците на романа й. Някой е пресъздал убийството с плашещи подробности. И явно иска да привлече вниманието й. А следователите Йепе Кьорнер и Анете Вернер трябва бързо да узнаят кой и защо иска да отмъсти на пенсионираната преподавателка. Преди да са се появили още трупове.

„Наемателката“ от Катрине Енгберг е мрачен, зловещ и напрегнат роман, който носи белезите на скандинавския трилър. Смразяваща обстановка, жестоко убийство, крайни, на места дори натуралистични картини, описващи местопрестъплението, правят четенето му еднакво интензивно и вълнуващо. От момента на откриването на трупа до финалните сцени, които разкриваха истинското лице на злодея, тази история наподобяваше пътуване с влакче на ужасите с всички „екстри“, които тази атракция носи – безкрайно лутане в тъмното, плашещи, но неразгадеми силуети, страховитото усещане, че някой те наблюдава и винаги е един ход пред теб. И всеки път, когато имаш чувството, че виждаш светлина в края на тунела, сюжетът прави рязък завой и те връща в изходна позиция. Обратно сред сенките.

„Наемателката“ определено грабва вниманието с интересна завръзка, но не с това ме спечели като читател. По-скоро бях изумена колко дълго време авторката успя да запази интригата – липсата на улики, непрекъсната смяна на заподозрени, шокиращи разкрития, които внасяха известна яснота, но не толкова, че да подскажат какъв ще е развоят на събитията. Хареса ми, че имаме двама разследващи – екип от мъж и жена, които имаха различно отношение към случая, но пък общата цел (да открият престъпника), ги обединяваше и наистина ги превръщаше в добър отбор. Признавам, че имах две хипотези кой е убиецът в романа, но в крайна сметка се оказаха погрешни.

Определено ми допадна частта с психологията на убиеца – изграждането на профил на престъпника, анализирането на мотивите, търсенето на изходната точка, на онзи момент назад в миналото, който е променил мисленето му и го е превърнал в безпощаден хищник, способен хлъднокръвно да екзекутира жертвата си. Междувременно обаче опознаваме по-отблизо и единия от следователите – подобно на други скандинавски автори, Катрине Енгберг е изградила водещия си персонаж с всички негови несъвършенства, превръщайки го в образ, който има тъмна и светла страна. Йепе Кьорнер търсеше истината и бе ревностен защитник на справедливостта, но отвъд бронята на работната му униформа читателят открива един раним и самотен човек, който депресията често ухажваше. Безспорно неговата половинка на терен – следовател Анете Вернер, ми бе по-симпатична – имаше по-твърд характер, бе по-решителна и уверена.

Две неща имаше, които не паснаха напълно с читателския ми вкус – на места действието ми се струваше една идея по-мудно. От една страна, достигането до задънена улица в разследването заплиташе интригата, но от друга, отлагаше кулминацията и се отразяваше като спирачка, която забавяше темпото. Другото, което откровено ме подразни, беше присъствието на непреведени английски фрази – нещо, което смятам, че можеше да се избегне.

Но все пак държа да завърша ревюто позитивно! „Наемателката“ от Катрине Енгберг определено е трилър, който ще заинтригува почитателите на жанра, като предлага интересна, атрактивна и мрачна история. История, чието продължение очаквам, защото както става ясно, това няма да е последният случай на Йепе Кьорнер и Анете Вернер.

Leave a Comment