„Въпросителната е половин сърце“ – София Лундберг

by Хриси

„Въпросителната е половин сърце“ от София Лундберг. Роман за угрезията, които ни държат в плен. За миналото, от което не можем да избягаме. История за любовта, което не се отказва. За истината, която освобождава.

„Въпросителната е половин сърце“:

  • Автор: София Лундберг
  • Жанр: Съвременна художествена литература
  • Страници: 360 стр.
  • Година на издаване: 2020 г.
  • Гледни точки: 1
  • Издателство: Хермес

Елин е световноизвестен фотограф и работата е неин приоритет – нещо, което създава все повече проблеми в брака й и във връзката с дъщеря й. Днес тя носи красиви дрехи, винаги има пари в себе си, може да си позволи бутилка скъпо вино след дълъг работен ден, но невинаги е било така. Съпругът й Сам не знае за онези години, в които Елин е живяла с майка си и двамата си братя; когато се е налагало да си ляга гладна; когато е намирала утеха единствено в откраднатите моменти с едно усмихнато момче. Една трагедия поставя разделителната линия между живота на Елин тогава и днес. С годините се е научила да не мисли за родното място и за семейството си. Но когато призрак от миналото се прокрадва в настоящето, перфектната фасада, която Елин поддържа рухва, и е време тя да намери отговорите на всички натрупани въпроси.

София Лундберг вероятно ви е позната с романа „Червеният тефтер“, който излезе в началото на годината. Днес четем от нея „Въпросителната е половин сърце“ – сантиментална, трогателна, емоционална история, която ни кани на пътуване назад към детството, към родното място и към близките, към спомените, които формират една личност. За разлика от предишната книга, тук действието се развиваше една идея по-динамично, но като цяло се запазва един плавен и равномерен тон на повествованието. Меланхолията също играеше своята роля, просмукваше се между редовете, които навяваха усещане за носталгия и безвъзвратно изгубено минало, но в края загатваха за надежда и ново начало.

Отново имаме една героиня, чиято съдба е бил белязана от тежко и драматично събитие, разделящо живота й на преди и след. В наши дни на теория Елин има всичко – семейство, дом, кариера, пари. Въпреки това се чувства самотна, крие се зад обектива на фотоапарата и се вглъбява в работата си, изолирайки се от света. Изпълва мълчаливите вечери с разочарованието на любимите хора и множество въпроси без отговори, които не й позволяват да живее пълноценно и стоят като висока стена между нея и съпруга й. По-силно ми въздейства историята от ранните години на Елин – дали защото е разказана от гледна точка на дете, което е било принудено да порасне твърде рано, или защото включва наистина тежки моменти на лишения, но тези глави бяха с по-наситен емоционален заряд.

Чрез историята на Елин авторката поставя темата за режисирания и добре подреден живот, за желанието всичко да се случва като по сценарий, което дава на човек сигурност и стабилност, но също го ограничава и му пречи да се наслаждава. Изгражда се един фалшив имидж, едно роботизирано ежедневие, което ни превръща в роби на собствените ни страхове и угризения. Колкото и да се стараем, не можем да избягаме от миналото ни – то ни белязва завинаги. Истината е, че без подробностите около детството на Елин, едва ли щяхме да разберем поведението и отношението й в настоящето.

Никой не може да ти вземе прочетените думи и книги.“

София Лундберг говори за прошката. За да се движим напред, трябва да изхвърлим тежкия товар на разкаянието, вината, упреците. Но това важни не само като отношение към хората от миналото, но и към нас самите. Бягството от проблемите никога не е решение, а удължаване на агонията. Самата Елин бяга толкова дълго от себе си и от всичко, което не иска да бъде, че е забравила коя е в действителност. Завръщането към корените й дава онази свобода, която й е липсвала през годините. Свободата да приеме истинското си аз.

„Въпросителната е половин сърце“ от София Лундберг е по-особена книга. Тя изисква повече търпение, определена настройка и разбиране. Но сред меланхоличния разказ на една объркана жена откриваме силно послание – важно е да не се крием зад маски, да споделяме себе си с нашите близки, да ги оставим да ни обичат.

You may also like

Leave a Comment