Любими цитати от „Моята история“ на Мишел Обама

by Хриси

Седмици преди да излезе автобиографичната книга на Барак Обама, се връщам към историята на неговата съпруга. Макар да харесвах Мишел Обама, никога не съм предполагала, че нейните думи ще ми въздействат толкова силно или че „Моята история“ ще се превърне в книга, към която се завръщам, когато търся вдъхновение и мотивация. Но това се случи. Бях поразена от нейната откровеност – не на съпруга на политик и държавен глава, а на жена, майка и съпруга. И когато четох за първи път книгата, и днес, откривам сред страниците й мъдрост, смирение, благородство. Вярвам, че има какво да научим от „Моята история“, затова споделям любимите ми цитати от нея.

1.Бях амбициозна, макар да нямах точна представа към какво се стремя. Сега мисля, че това е един от най-безполезните въпроси,  които възрастен може да зададе на дете: Какъв искаш да станеш, когато пораснеш? Като че ли порастването има граници. Като че ли в определен момент човек става нещо и това е краят.

2. Дори когато не е красива и идеална. Дори когато е по-реална, отколкото ви се иска. Вашата история е нещо, което имате и което винаги ще имате. Тя заслужава да я цените.

3. В училище се бях убедила, че децата могат да са коварни и непредвидими. Каквито и умиляващи сцени да сте виждали на детската площадка, зад тях се крие диктатура на изменчиви йерархии и съюзи. Има кралици, бандити и лоялни царедворци. Не бях срамежлива, но не исках да пренасям цялата тази бъркотия в живота си извън училище. Предпочитах да съсредоточа енергията си в това да съм единствен владетел на моята малка вселена.

4. Сега осъзнавам, че дори най-щастливият брак може да е дразнещ, че бракът е договор, който трябва да се подновява отново и отново, дори това да става тихо и тайно – дори да го правиш сам.

5. Провалът е чувство далеч преди да се превърне в реален резултат.

6. В живота си съм имала късмета да срещна всякакви забележителни и изтъкнати хора – световни лидери, изобретатели, музиканти, астронавти, спортисти, преподаватели, бизнесмени, художници и писатели, лекари и учени откриватели. Някои от тях (макар и недостатъчно на брой) са жени. Някои (макар и недостатъчно на брой) са чернокожи или цветнокожи. Някои от тях са се родили в бедни семейства или са живеели живот, който за мнозина от нас би изглеждал пълен с несправедливо много несгоди, но въпреки това се държат така, сякаш имат всички предимства на света. Ето какво научих от тях: всички те са се сблъсквали с хора, които се съмняват във възможностите им.

7. Човек не си дава сметка колко е привързан към дадено място, докато не се отдели от него, докато не изпита какво означава да си без котва, като шамандура, свободно плаваща в океана.

8. Урокът беше прост: животът е кратък и не трябва да се хаби напразно.

9. Ти и аз, ти и аз, ти и аз. Учехме се да се нагаждаме, докато се вплетем в едно стабилно и вечно „ние“. Дори ако бяхме същите двама души, които винаги сме били, същата двойка, която бяхме от години, сега имахме нови етикети, втора самоличност, с която трябваше да свикваме. Той беше моят съпруг. Аз бях неговата съпруга. Изправени в църквата, бяхме заявили този нов факт пред себе си и пред целия свят. Това реално пораждаше чувството, че си дължим един на друг нови неща.

10. Майчинството стана моят двигател. То диктуваше движенията ми, решенията ми, ежедневния ми ритъм.

11. Няма универсална формула за майчинството. Нито един подход не може да се приеме за правилен или грешен. Беше полезно да го разбера. Независимо коя какъв подход беше избрала и по какви причини, всяко дете в стаята за игри бе заобиколено с любов и се развиваше прекрасно.

12. Всеки ден вечеряхме в 18,30. Къпех децата в 19,00, после четяхме книжка, гушкахме се и изгасях лампите точно в 20,00. Рутината бе желязна и така върху Барак падаше отговорността дали ще дойде навреме, или не. За мен това бе много по-смислено, отколкото да бавя вечерята или да държа момичетата будни само за една прегръдка. Това ме върна към старото ми желание да ги възпитам силни и уверени в себе си, както и неподвластни на традиционната патриархална система. Не исках да вярват, че животът започва, когато мъжът в къщата се прибере у дома. Не бяхме длъжни да чакаме татко. Сега той трябваше да се съобразява с нас.

13. Познавах стереотипа, който трябваше да олицетворявам – безупречно спретната като кукла съпруга, която съзерцава мъжа си с блестящи очи и изкуствена усмивка, сякаш поглъща всяка негова дума. Това не бях аз и никога нямаше да бъда. Можех да го подкрепям, но не можех да бъда робот.

14. За мен „да станеш“ не означава да постигнеш някаква определена цел. Вместо това го виждам като движение напред, като средство за развитие, като начин непрекъснато да се стремиш към едно по-добро Аз. Пътуването не свършва.

15. Да станеш изисква в еднаква степен търпение и упорство. Да станеш означава никога да не се отказваш от идеята, че постоянно трябва да се развиваш.

16. Аз съм обикновен човек, който се озова на необикновено пътешествие.

17. Има сила в това да си позволиш да заявиш присъствието си и да бъдеш чут, да приемеш своята уникална история, да използваш своя автентичен глас. И има благодат в желанието да опознаеш и чуеш другите. Така според мен ставаме това, което сме.

You may also like

Leave a Comment