„Опасни слухове“ – Елин Хилдебранд

by Хриси

Допаднахме си с Елин Хилдебранд, няма спор. Харесвам героите, с които ме среща, въпросите, които задава, мистерията, която вплита в една иначе наглед обикновена история. „Опасни слухове“ звучеше също толкова примамливо, колкото „Перфектната двойка“, затова с удоволствие я избрах за компания в една септемврийска вечер. А тя като вярна приятелка запълни часовете с разказ за най-пикантните клюки от Нантъкет и лавината от драматични събития, които те са предизвикали.

„Опасни слухове“:

  • Автор: Елин Хилдебранд
  • Жанр: Съвременна проза
  • Страници: 392 стр.
  • Година на издаване: 2020 г.
  • Гледни точки: множество
  • Издателство: Сиела

Отстрани погледнато животът на Грейс и Мадлин е перфектен. Първата е омъжена за богат бизнесмен, който се занимава с недвижими имоти, и благодарение на дебелите комисионни може да задоволи всеки неин каприз, включително да наеме градинар, който да подготви градината й за фотосесия в списание. Градинар, който е изключително привлекателен и към когото тя е силно привлечена. Мадлин е писателка – тя се радва на любовта и подкрепата на съпруга си, но има две неща, които й липсват в момента: вдъхновение за новата й книга и пари, с които семейството да покрие някои от разходите си. Идеята да пише за изневярата на най-добрата си приятелка звучи примамливо. Но когато тръгват слухове и в историята са въвлечени още хора, става сложно и опасно. Някой ще пострада, а въпросът „Чухте ли…?“ се превръща в бомба със закъснител.

„Опасни слухове“ е роман за изкушенията, които срещаме в живота, за правилните и грешните решения, които ни отвеждат по непознати пътища, за устоите на истинското приятелство, за предателството и фалша, за подкрепата и обичта. В него щастието е валута, която не се измерва с пари, богатство, което не можеш да купиш. То е опияняващ коктейл от любов, хармония, удовлетворение и чиста съвест. Когато някоя от тези съставки липсва, еликсирът става мътен и горчив – дали ще върнеш оригиналния му вкус, или ще го превърнеш в отрова, зависи единствено от теб.

Но преди да се гмурнем в света на богатите, които запълват празнотата в душите и сърцето с лукс, или в този на техните приятели, чийто живот изглежда перфектен, а всъщност е далеч от такъв, нека се фокусираме върху една изконна човешка слабост, която лежи в основата на романа и в динамиката на съвременното общество – необходимостта да се бъркаш в чуждите работи. Гладът за клюки и интриги е толкова голям в Нантъкет, колкото във всяка една социална мрежа, която днес ползваме. Елин Хилдебранд говори за желанието на масите да надникнат зад завесите на тези, които изглежда, че имат всичко, да научат повече, отколкото техните „идоли“ са склонни да споделят – някои водени от завист, други от стремежа да запълнят скучното и еднообразно ежедневие, трети от откровено любопиство. Но не проявата на интерес е проблемът, а погрешното впечатление, че имаш право да се месиш, да коментираш и да разпространяваш чуждите истории, често богато украсени от хорското въображение. Защото думите са опасни оръжия и когато се използват без мисъл и контрол, могат сериозно да объркат нечий живот.

Така се случва с Грейс и Мадлин и техните съпрузи. Хареса ми, че авторката отново изгражда интересни и плътни образи, включва архетипи, които срещаме всеки ден. Имаме разглезената съпруга на богаташ, която търси внимание; мъжа, който крие комплексите си зад пачки с пари; добрата приятелка, която тайно завижда за нещо, което дружката й има в повече в живота си, а тя не; жената, която предпочита да обсъжда хорските работи, вместо да разреши личните си проблеми; сваляча, който ти сваля звезди, докато не повдигнеш въпроса за сериозна връзка; тийнейджърите с техните драми. Когато историята на всеки от тях се преплете с тази на останалите се получава една мрежа от тайни и лъжи. Въпрос на време е някъде нишката да се изпусне, да тръгне бримката на съмнението и истината да излезе  наяве.

Хареса ми, че отново се редуваха гледните точки, както и че имаше елемент на неизвестност – какво ще се случи с аферата на Грейс, ще се закрепи ли приятелството й с Мадлин, ще заживеят ли всички щастливо като в приказките, или прозаичността на реалността не би позволила такъв финал? Бонус точки давам и за символиката в препратките към Библията с райската градина и изкушението.

Само един въпрос имаше своя отговор от началото до края на „Опасни слухове“. Ще спрат ли хората да си завират носовете в чуждия живот? Не, това е неизбежно. Единственото, което можем да направим, е да игнорираме шума и да се фокусираме върху хората, на които имаме доверие – тези, които ни обичат, и на които ние държим.

You may also like

Leave a Comment