Какво прочетох през август 2020 г.

by Хриси

Август официално затвори вратата към лято 2020 г. и ще излъжа, ако кажа, че съм тъжна от този факт. Истината е, че топлото време не ми се отразява добре на продуктивността, да не говорим, че винаги съм свързвала есента с ново начало и откриване на възможности. Преди да се гмурнем в книжния септември, ето какво прочетох този месец.

„Когато Януари срещна Август“ – Емили Хенри

Един от новите ми любими любовни романи, който честичко ще споменавам. Много харесах „Когато Януари срещна Август“ – свежа, забавна, романтична история с герои, които ще обикнете. Динамиката между Джени и Гюс беше на ниво, а това, че разкриваха подробности около писателската им кариера и коментираха тънкостите, с които авторите трябва да са запознати за написването на един роман, определено спечели вниманието ми. Една романтичка се влюбва в човек със значително по-сурово виждане за света, но в крайна сметка противоположностите се привличат и допълват, а Джени и Гюс се балансират перфектно. Още за „Когато Януари срещна Август“ споделям в блога.

„Малкото шато в Прованс“ – Рут Кели

„Малкото шато в Прованс“ от Рут Кели е приятна, интересна, увлекателна история, която чудесно пасва на лежерното темпо на лятото. Върви отлично с чаша изстудено розе и е отличен партньор както за по-лековати и забавни теми, така и за важните неща като например – какво искаме да постигнем в живота след един определен етап, как човек не трябва да прави компромис с личното си щастие, независимо на каква възраст е, и защо е по-добре да започнеш отначало, вместо да се задоволяваш с по-малко отколкото заслужаваш. Позитивна и увлекателно поднесена история, която ни развежда из красивите кътчета на Прованс и ни учи за тънкостите при производството на розе. Още за книгата може да прочетете в блога.

„Жените в замъка“ – Джесика Шатън

Най-после дойде ред на тази спонтанна моя покупка от Пролетния базар на книгата. През последните 1-2 години развих някаква слабост към определен тип исторически романи и си мислих, че имам представа какво се крие зад корицата на „Жените в замъка“. Книгата обаче се оказа доста по-интригуваща, отколкото предполагах. Спечели ме с идеите, че нищо в живота не е само черно или бяло; че хората не бива да се поставят под общ знаменател; че германският народ също носи белезите на нацисткия режим. Това, че следим три жени и техните гледни точки, прави историята още по-завладяваща и комплексна. С какво още ме впечатли „Жените в замъка“, може да разберете от ревюто в блога.

„Лозята на Шампан“ – Джулиет Блекуел

„Лозята на Шампан“ е от книгите, които се раздават за читателите – подаряват им една наистина стойностна и увлекателна история, придружена от куп любопитни факти, които да ги накара да пренесат частица от романа в реалния живот. Този път това е абсолютно възможно, тъй като Джулиет Блекуел ни отвежда дълбоко под лозята на Шампан, където от векове има изграден лабиринт от тунели и пещери. Днес в тях отлежават бутилки със скъпо шампанско, а преди години там са се укривали местните жители, за да се спасят от смъртоносните удари на войната. Прескачайки от минало в настояще, пред  нас се разгръщат две трогателни истории, в която се говори за любов и саможертва, за страхове и надежди. Още за „Лозята на Шампан“ четете в блога.

„Г-н Никой“ – Катрин Стедман

Трилърът на месец август бе „Г-н Никой“ от Катрин Стедман. Това ми е втора книга от авторката и тъй като много харесах предишната („Нещо във водата“), имах известни очаквания. До голяма степен романът ми хареса – чрез факти и методи от сферата на невропсихиатрията коментираше любопитни явления, свързани с функциите на човешкия мозък, и задаваше въпроса кои сме ние без нашата памет. Напрегната, загадъчна и мрачна история, която манипулира читателското въображение и предлага множество хипотези, докато достигнете до правилната. „Г-н Никой“ също получи ревю в блога.

„Пътуващото кафене на Роузи“ -Ребека Рейзин

Август беше чудесен месец за почитателите на Ребека Рейзин, защото още една нейна книга се появи на български. „Пътуващото кафене на Роузи“ беше изключително приятна и позитивна история, която те кара да мечтаеш и да дадеш свобода на най-смелите си желания. Забавна и романтична, в нея се говореше доста за любителите на книгите, за удоволствието от четенето, придружено от правилния чай за компания, за двойките, които се допълват. „Пътуващото кафене на Роузи“ има подробно ревю в блога и беше една от трите книги на месеца в клуба на книгохолика.

„Змия и гълъб“ – Шелби Махурин

Макар и рядко, понякога и аз посягам към фентъзи книгите, а „Змия и гълъб“ дойде с толкова много препоръки и положителни оценки, че беше наистина трудно да й устоя. Всъщност много харесах романа – потопих се в магичен свят на вещици и ловци, които враждуват от години. Вечната тема за борбата между добро и зло, която се води както на глобално ниво, така и на вътрешно във всеки от нас, беше прекрасно разгърната от авторката. А романтичният елемент само правеше историята още по-завладяваща и интересна. Повече за книгата на Шелби Махурин ще научите от ревюто в блога.

„Пакетче желирани бонбони“ -Татяна Гишина

Щастлива съм, че вече не минава месец, без да прочета книга от български автор. Отново се спирам на жена – Татяна Гишина е написала един много емоционален и въздействащ роман, изпълнен с нотки на носталгия и меланхолия, но също на любов, на надежда и на опрощение. В него се сблъскват два свята – този, който виждаме като деца и в който преживяваме всяка драматична ситуация, и този на порасналото ни Аз, което е помъдряло и натрупало опит; което би искало да пренапише старите страници, но уви, животът не предлага тази опция. Освен това ако сте родени в Пловдив като мен или просто обичате града под тепетата, то ще ви е интересно да го погледнете през погледа на Дея. Още за „Пакетче желирани бонбони“ ще намерите в блога.

„Да се срещнем във Венеция“ – Барбара Ханей

Семейна разходка до Венеция? Да! Емоционално пътуване, което ни разкрива кои сме всъщност, какво е щастието за нас и колко важно е да разчитаме подкрепата на близките ни? Също да! Куп тайни, които е невъзможно да останат скрити за дълго? Отново да! При толкова много „да“-та нямаше как да откажа на офертата „Да се срещнем във Венеция“. Приятен и увлекателен роман с интересни персонажи, в които много читатели могат да се припознаят. Още за книгата на Барбара Ханей разказвам в блога.

You may also like

Leave a Comment