„Змия и гълъб“ – Шелби Махурин

by Хриси

„Змия и гълъб“ от Шелби Махурин пристигна при мен с много високи препоръки и въпреки това посегнах към нея доста плахо, защото знаех, че е фентъзи, а аз трудно си намирам книги като за мен в този жанр. Една вечер бях изправена пред фундаменталния въпрос, който мъчи всеки книгохолик, след като тъкмо е завършил някой роман – „С коя книга да продължа?“. Преглеждайки купчинката с чакащи, реших, че е подходящ момент само да надникна в „Змия и гълъб“ – един бегъл поглед върху първите страници, който да ми подскаже дали ще се разберем с героите на Шелби Махурин, или ще се разделим рано. Страниците станаха почти 200, часовникът подсказваше, че отдавна е трябвало да съм заспала, но Луиз льо Блан и Рийд Дигори ме бяха омагьосали. Така започна моето приключение в Белтера.

„Змия и гълъб“:

  • Автор: Шелби Махурин
  • Жанр: Фентъзи, Романтика
  • Страници:
  • Година на издаване: 2020 г.
  • Гледни точки: 2
  • Издателство: Ибис

Луиз льо Блан е единствена дъщеря на Господарката на вещиците, познати като Белите дами. Цялото кралство се ужасява от магията, която те притежават, а Църквата отрича всичко свръхествествено и вярва, че всички вещици и магични същества са пратеници на злото. Затова такива като Лу са преследвани и изгаряни публично на клада от ловци, които са верни на краля и на Църквата.  Тя обаче не е като другите вещици – нито споделя крайните им възгледи, нито смята да жертва живота си за кауза, която не подкрепя. Затова преди две години Луиз е избягала от замъка на майка си. В опита си да открие единственото нещо, което да я направи неоткриваема за всички, които я преследват, тя попада на Рийд Дигори – капитан на ловците, и по стечения на обстоятелствата става негова съпруга. Съюзът им изглежда обречен от самото начало – не само че принадлежат към съвършено различни светове, ами и помежду им стоят тайни, които са спосособни да ги разделят и дори убият. Може ли ловец да се влюби във вещица и нима тя някога би доверила сърцето си на такъв като него? 

Завладяваща, магична, изпълнена със символики и легенди „Змия и гълъб“ определено не беше каквото очаквах – в най-хубавия смисъл на думите! Романтична приказка за пораснали, която ни отвежда в страна, където ловци и вещици воюват от векове, Църквата налага своите догми, а борбата между доброто и злото, между мрака и светлината никога не спира. Но както в реалността, така и в този въображаем свят, който Шелби Махурин така майсторски е изградила, нищо не е черно и бяло и всеки сам избира коя страна да вземе превес в душата му.

Много ми хареса как авторката комбинира средновековния лов на вещици, организиран от Светата инквизиция, и модерните елементи на фентъзи жанра, като междувременно вплита мотиви от френския фолклор. И въпреки разнообразието от символики и препратки, редуването на гледните точки на главните герои и динамичния сюжет историята беше достъпна и лесна за проследяване дори за фентъзи-аматьор като мен. Говореше се за лоялност – към близките ти, но и към собствените ти принципи; за издигане на идоли и налагане на стереотипи; за алчност и себичност, които се изправят срещу любов и грижовност; за благородството на сърцето, което не позволява да бъде почернено от чужди предразсъдъци. И също като в приказка си имахме определени типажи – добрият ловец, злата магьосница, красивата принцеса, верните другари, проклятието и тайната, която може да го разруши.

Естествено, нямаше да съм аз, ако не бях привлечена преди всичко от романтичната нишка в книгата. Темата за забранената любов между враждуващи страни не е чужда, но пък тук е така добре разгърната, че не можеш да останеш безпристрастен. Макар Рийд да беше симпатичен образ, който притежава целия набор от положителни черти, характерни за „добрите“, звездата в книгата за мен е Лу. Толкова се забавлявах с острия й език, с желанието да скандализира и да се противопоставя на всякакви ограничения (включително словесни), възхищавах се на смелостта и куража, но може би най-много ми допадна, че авторката не я беше изградила като съвършената принцеса, носителка единствено на добродетели. Егоизмът, ревността, завистта не бяха чужди на Луиз льо Блан, но се стараеше да се дистанцира от тях и да не им позволява да диктуват съдбата й. И точно тук се крие най-силното послание на авторката – дали си от добрите, или от лошите, е въпрос на личен избор, а не на принадлежност към нечия общност.

Що се отнася до химията помежду им, признавам, че в началото нещо малко не ми достигаше в хапливите диалози и внезапната женитба, за да се убедя, че тези двамата са един за друг. Но последвалите драматични събития спомогнаха за разгръщането на образите и компенсираха, така че в края на романа Рийд и Лу определено се превърнаха в двойка, която ще запомня.

Независимо дали сте почитатели на фентъзи жанра, или предпочитате по-традиционни романтични истории, за приказките възраст няма! Затова ви предизвиквам да провокирате въображението си и да се потопите в света на „Змия и гълъб“. Защото там ви очакват магии, битки, вещици, ловци, предателства, тайн и и любов и въобще едно вълнуващо и незабравимо приключение. А не са ли книгите точно това!

You may also like

Leave a Comment