„Малкото шато в Прованс“ – Рут Кели

by Хриси

„Малкото шато в Прованс“ от Рут Кели носи чара и гостоприемството на Прованс, нежността и страстта на французите и опияняващия вкус на изстудено розе, което разхлажда горещите летни вечери. Иначе казано – една наистина чудесна компания!

„Малкото шато в Прованс“:

  • Автор: Рут Кели
  • Жанр: Дамска проза
  • Година на издаване: 2020 г.
  • Гледни точки: 1 основна
  • Издателство: Сиела

Ева е в началото на 40-те и животът й като че ли се движи по инерция във вече установен и сигурен коловоз. Докато един ден не научава, че съпругът й Марк я е лъгал през последните пет години и всичките им спестявания са потънали в бездната на една илюзия за охолен и щастлив живот. Нещо повече – Марк оставя Ева сама да оправя кашите му, а разглезената им дъщеря Софи обвинява майка си за разбитото семейство. В най-трудния момент Ева получава подкрепа от човек, от когото най-малко е очаквала. До нея пристигна писмо от Южна Франция, в което се съобщава, че дядо й е завещал цялото си имущество на нея. Красивото шато е пълно с щастливи спомени от детството на Ева и крие в себе си легендата за тайнствено и неповторимо вино. Преди да побърза и да го продаде, Ева избира да прекара известно време в имението – да събере сили за битките, които непрекъснато води, и да помисли какво иска от живота от тук нататък. В Прованс тя се запознава с красивия сервитьор Жак, който поставя под съмнение разбиранията й за любовта. Ден след ден Ева се привързва все повече към новия си живот в страната на виното. Но дали наистина може да отгърне нова страница, или миналото има последната дума?

„Малкото шато в Прованс“ от Рут Кели е приятна, интересна, увлекателна история, която чудесно пасва на лежерното темпо на лятото. Сюжетът макар и семпъл и донякъде познат, беше изключително добре разказан и успя да грабне вниманието ми. „Малкото шато в Прованс“ е история за корените ни, за връзката със семейството, която дори времето не може да прекъсне, за приемствеността и традициите, за изборите в живота и не на последно място – за майсторството да произвеждаш най-хубавото розе. Освен всичко изброено, това е и роман за любовта, която се обявява против предразсъдъците и пренебрегва критичните погледи, защото е по-заета да се взира във влюбените очи на своите поклонници.

Книгата е сравнително динамична – авторката пише стегнато и определено ми хареса, че прескача периодите, когато не се случва нищо съществено, за да акцентира единствено върху по-важните моменти от живота на главната героиня Ева. В романа миналото и настояще се редуват, така че читателят вижда ту кратки фрагменти от детството на Ева, когато е била с дядо си, ту се връща в наши дни, когато в живота й цари хаос и тя трябва да намери отново посока. Самите откъси навяват спомени за лято, безгрижие и неподправен детски смях, затова те оставят с много топло чувство. Загадката около прекъсната връзка между дядо и внучка поддържа интригата в историята, но най-голямо напрежение внася въпросът дали Ева ще спечели наградата, за която се бори. На теория става дума за първо място в конкурс за винопроизводители, но на практика това е просто символ. Голямата награда за Ева е чувството за удовлетвореност – от това, което е постигнала и което е научила за себе си.

В този ред на мисли „Малкото шато в Прованс“ до голяма степен коментира темата за живота след 40. Авторката развенчава мита, че след една определена възраст човек трябва да се примирява и задоволява с по-малко, да не търси вълнения и тръпки. Самата Ева бе наредила собствените си нужди и желания назад в списъка с приоритети, а близките й се възползваха от тази нейна слабост. Но с връщането си в Шато Сен Клер тя постепенно се променяше. Любовта също допринесе за трансформацията, а чрез новата връзка на Ева авторката повдига темата за двойките с голяма възрастова разлика – как са приемани от обществото и редно ли е да робуват на предразсъдъци.

В „Малкото шато в Прованс“ се говори доста и за производството на вино, конкретно на розе. Разказва се за етапите, блендите и дегустацията, а фактите бяха особено любопитни. Рут Кели пише семпло, но пък в стила й се долавя изящество и финес, деликатност и чувственост, присъщи за французите, които знаят как да ценят и обичат живота, виното и любимите си хора.

За финал ще споделя следното – книги като „Малкото шато в Прованс“ трябва да се „консумират“ като чаша хубаво, изстудено розе – редовно и по малко, защото те карат да мечтаеш и ти напомнят, че винаги когато се успокоиш, че познаваш отлично живота, той ще извади карта, с която ще те изненада.

You may also like

Leave a Comment