„Жените в замъка“ – Джесика Шатън

by Хриси

Романите за Втората световна война се наложиха като тенденция сред четящите – независимо дали става дума за по-емоционална и лична история, или пък за такава, която комбинира художествена измислица и документалистика, факт е, че все повече заглавия се появяват на книжния щанд именно с подобен сюжет. Признавам, че такъв тип исторически романи, в които разказват жени, станаха моя слабост, затова проявих любопитство към „Жените в замъка“ и много исках да разбера какво по-различно ще ми предложи. Книгата беше една от спонтанните ми покупки по време на Пролетения базар и съм щастлива, че читателската ми интуиция отново не ме подлъга.

„Жените в замъка“:

  • Автор: Джесика Шатък
  • Жанр: Исторически
  • Страници: 400
  • Година на издаване: 2019г.
  • Гледни точки: 3
  • Издателство: Изток-Запад

Втората световна война е приключила, но за мнозина борбата за оцеляване и опитите да съберат парченцата от разбития си живот продължават. Мариане фон Лингенфелс е вдовица на един от лидерите на съпротивителното движение, което през 1944г. прави неуспешен опит да свали Хитлер от власт. Тя носи морален дълг към делото на мъжа си и неговите съмишленици – да не позволи техният подвиг да потъне в забрава. Освен това преди години е дала обещание на един от най-близките й приятели, че ще се погрижи за съпругата и детето му, въпреки резервите, които има към неговата избраница. Мариане открива Бената в разрушения Берлин и макар да се опасява, че е пристигнала твърде късно, за да спаси изстрадалата й душа, тя все пак успява да я измъкне от блатото, в което Бената всеки ден затъва. Мариане открива още една вдовица на човек от съпротивата. Аня е работлива, силна и упорита, но държи под ключ тайните на предишния си живот. Миналото преследва трите жени и рано или късно те ще трябва да се изправят срещу него. 

„Жените в замъка“ от Джесика Шатън разказва как животът събира три съвършено различни жени, обединени от тежките изпитания, които съдбата им е изпратила. История за кураж и доблест, за лоялност и принципи, за вина и предателства, за прошката, от която всеки грешник се нуждае, за да намери душата му покой. Роман за оцеляването на човещината във време, в което хуманността загива. Пътищата им се пресичат в мрачния и опустял замък Лингенфелс, който носи спомените за едни отминали, по-щастливи времена. Величествената постройка не дава фалшиви обещания – вместо топлина и уют предлага единствено подслон, вместо обич – уважение, вместо планове за бъдещето – сигурност и защита в настоящето.

Три жени – съпруги и майки, на които войната им е откраднала твърде много. Всяка от тях си има своята история, забулена в загадъчност и тайни, които читателят постепенно научава. Мариане е вдовица на лидер на опозицията, която е искала да свали Хитлер от власт. Животът й винаги е бил подчинен на правила, на принципи и идеали, които не подлежат на коментар и съмнение. Въпреки луксът, в който е отгледана, тя сама си е налагала ограничения в много аспекти. Водена от упоритостта, силата на характера и моралния си компас, Мариане лесно влиза в ролята на лидер в Лингенфелс. За разлика от нея Бената е сломена – съпругът й също е бил част от съпротивителното движение, но тя така и не е успяла да спечели доверието му и да я приеме за равна, да й сподели плановете и рисковете, които поема. Бената е принудена да живее със съмнението, че за него тя е останала просто едно красиво лице – жената-трофей, която е подценявана от всички. А заради красотата си вече е платила твърде висока цена. В сравнение с Бената и Мариане за Аня не се знае много – тя ми беше и най-интересният от трите образа. Аня е боец, прагматик и отличен стратег, но по-важното – има сърце, осъзнава грешките си и цял живот се опитва да изкупи вината си за своята наивност и пасивност. Да говорим за приятелство между трите, би било пресилено според мен, но безспорно виждаме взаимно уважение и подкрепа, а във времена като тези след войната те са безценни.

До каква степен ни определя миналото и какво право има то да диктува настоящето и бъдещето, е въпрос, който Джесика Шатък често задаваше. Мариане вярваше, че миналото не бива да се забравя, затова отчаяно се бе вкопчила в него – едно от малкото неща, които й бяха останали. За Бената миналото беше тежка верига, която е тегли надолу. Тя така и не успя да затвори завинаги вратата и да се освободи от оковите му. За Аня пък беше урок, който всеки ден преговаряше – само така успява да оцелее и да спаси себе си и децата си. „Жените в замъка“ е история за силните и слабите характери, за тези, които успяват да се преборят със собствените си демони, за предизвикателството да надвиеш страховете си и да простиш за грешките – чуждите и твоите.

Ако и вие харесвате исторически романи, но търсите книга, която не е посветена на Холокоста; която предлага по-различна гледна точка за онези мрачни времена; която ни учи, че в живота нищо не е само черно и бяло, тогава „Жените в замъка“ от Джесика Шатък ще ви допадне. Аз определено съм доволна, че посегнах към нея.

You may also like

Leave a Comment