„Брегът на костенурките“ – Диего Галдино

by Хриси

„Брегът на костенурките“ е четвъртият ми роман от Диего Галдино. До голяма степен вече разпознавам красивия и изразителен стил, нежността, с която борави с думите, вярата в силата на любовта, която вплита в своите истории. Смея да твърдя, че с всяка следваща книга авторът надгражда и израства – сюжетът става по-интригуващ и увлекателен, героите – по-плътни, а единственото, което не се променя, е романтичният му поглед върху живота, търсенето на красивото около нас и влюбването като най-чистото и могъщо чувство, което не подлежи на контрол.

„Брегът на костенурките“:

  • Автор: Диего Галдино
  • Жанр: Романтика
  • Страници: 224
  • Година на издаване: 2020 г.
  • Гледни точки: 2
  • Издателство: Кръгозор

Лучия е от сицилианското градче Сикулиана, където хората са традиционалисти възрастните считат за свое право и задължение от рано да предопределят житейския път на своите деца. Брак, дом, семейство – за Лучия посоката е ясна, но тя иска нещо повече. Подобно на стотиците костенурки, които всяко лято напускат гнездата си, за да се гмърнат в океана – зрелище, което Лучия наблюдава всяка година, тя напуска родния дом и заминава за Рим, за да се потопи в реалния живот. Лучия мечтае да работи като журналист и стажът й във „Воче ди Рома“ е ключът, който открехва вратичката към професионалната й реализация. В редакцията тя среща чаровния американец Кларк Кент. Срещи във „Вила Боргезе“, разходки покрай Тибър, на пазар по Виа дел Корсо – когато си с правилния човек, е лесно да забравиш реалността и тя е, че времето им е ограничено. Когато Лучия трябва да се прибере обратно в Сикулиана, тя тръгва с обещанието, че това не е краят и много скоро отново ще е в прегръдките на Кларк. Но съдбата се намесва и обърква техните планове, подлагайки на изпитание чувствата им.

„Брегът на костенурките“ комбинира еуфорията от любовта с вълнението от безкрайните възможности, които животът предлага, и несравнимата красота на Италия. Диего Галдино отново дава думата на двамата главни герои, за да разкажат какво е усещането, когато човек срещне сродната си душа. Това е едно от нещата, които ми допадат в романите на автора – винаги предоставя възможност на читателя да „гледа“ през очите и на мъжа, и на жената.

Историята на Лучия в първата си половина е толкова романтична, колкото и свързана със себепознанието, с необходимостта да откриеш своето място на този свят, да намериш призванието си, да поемеш контрол над живота си, да имаш свободата да грешиш и да се учиш от грешките си, да направиш избор как, къде и с кого да живееш. Отделянето от семейството, особено такова с традиционни и консервативни разбирания каквото е това на Лучия, е труден процес и за двете страни. Но усещането за принадлежност и онова чувство, че най-после си на точното място, й дава сили да не се отказва въпреки предизвикателствата.

Най-прекрасното нещо в живота е това, че човек не знае отговорите. В човешката природа е заложено да ги търси и ако имаме късмет, тези въпроси, които ни изгарят, ще получат своя отговор.

Колкото и клиширано да звучи, понякога домът не е място, не е и чувство, а е конкретен човек и Лучия открива своята сродна душа в лицето на Кларк Кент. Връзката им се развива плавно, а читателят се наслаждава на техните срещи, изпълнени с интересни разговори за кино и изкуство, за Рим и за работата на журналиста. Разхождаме се из емблематични места на италианската столица, но както винаги Диего Галдино ни предоставя възможността да видим италианската столица през очите на местен. И като всяка голяма любов, тази тук също е подложена на изпитание. В този ред на мисли, когато говорим за отношенията между Лучия и Кларк, откриваме едно от най-силните послания на книгите на Диего Галдино, а именно – двама влюбени говорят на собствен език. Разговорите при тях не се измерват с думи, а с туптенето на сърцето, с пеперудите в стомаха, с погледите, вълнението, смеха, шегите и целувките.

Най-хубавите сънища са тези с отворени очи, защото ти решаваш кога да свършат.“

Този път освен Рим читателят се радва и на красиви картини от сицилианския бряг. Бях чувала за „десанта“ на костенурките, но признавам, че така описано от писателя, усещам събитието още по-мащабно и значимо. И това е още една от характерните черти на книгите на Диего Галдино – винаги успява да намери нещо необикновено и красиво, около което да завърти сюжета.

Ако трябва да обобщя, „Брегът на костенурките“ от Диего Галдино е още една приятна, романтична и красива история, която италианският писател ни поднася. От страниците й ухае на лято и на море, на слънце и на любов.

You may also like

Leave a Comment