„Почти перфектна почивка“ – Луси Даймънд

by Хриси

Лято е, а и след месеците на социална изолация и ограниченията от пътуване някак жаждата ми за по-неангажиращи четива нарасна значително. Това бе и причината да посегна към „Почти перфектна почивка“ от Луси Даймънд – очакването, че ми предстои една лековата и безгрижна история за романтика под горещото слънце. Е, посрещна ме нещо значително по-добро!

„Почти перфектна почивка“:

  • Автор: Луси Даймънд
  • Жанр: Дамска проза
  • Страници: 372
  • Година на издаване: 2020 г.
  • Гледни точки: 4
  • Издателство: Сиела

Лорна е собственичка на малък комплекс с ваканционни къщи в Корнуол, които отдават под наем със съпруга й. Красива природа, уютна обстановка и гостоприемство са трите неща, с които печелят гостите си всяка година. Ем и Джордж са двойка отскоро, но чувствата им са достатъчно силни, за да се решат на голяма стъпка – да прекарат две седмици  на почивка заедно с децата си. Планът за перфектна ваканция се обърква тотално, когато прибавим дете, което още се справя с раздялата на родителите си, тийнейджърка, която е жадна за вниманието и одобрението на приятелките си и нейния брат, който е готов на всичко, за да впечатли момичето, което харесва. С идеята за идеалната почивка тръгва и Маги – самотна майка на 14-годишната Амелия, която е на фазата, че е достатъчно независима и пораснала и няма нужда от родителски контрол. Когато момичето заявява, че се е свързала с баща си и иска да прекара време с него, Маги не може да избяга от въпроса, който я тормози – „била ли е достатъчна?“. Оливия е майка на близнаци, за които е поела изцяло грижите, тъй като мъжът й работи и се нуждае от спокойствие. Но майчинството също е работа, при това 24/7, и в един момент Оливия се срива, събира багажа и заминава за няколко дни. Пътят я отвежда там, където последно се е чувствала обичана и щастлива, но и където е допуснала грешка, за която и до днес се разкайва. Лорна и Рой са готови да я приютят, защото Оливия им носи спомени от миналото. Три ваканции, четири жени и животът на нито една няма да е същият след две седмици.

Това, което виждаме на корицата на „Почти перфектна почивка“ от Луси Даймънд, е мечтаната ваканция – мързеливо излежаване край басейна под парещото слънце с коктейл в ръка и блажено усещане за лекота, което всеки изпитва, когато вземе глътка въздух и забрави за момент щурото си ежедневие. Малко бягство от реалността – за това мечтаят Ем, Маги и Оливия, а къщичките на Лорна и съпруга й изглеждат да са идеалната дестинация за тази цел. Какво обаче откриваме всъщност между страниците на „Почти перфектна почивка“? Проблемите на тези жени не само не изчезват, ами рикошират и ги удрят с още по-голяма сила, а мечтаната ваканция – е, тя си остава химера.

Романът на Луси Даймънд разказва четири различни истории, в чиято основа са заложени предизвикателствата, пред които много родители са изправени. Освен че анализира различни връзки в семейството, авторката дълбае по-дълбоко и коментира въпроси, свързани с родителството, разграничаването на ролята на майка и жена и необходимостта да съхраниш личността въпреки заложените от съдбата и обществото очаквания и изисквания. Говори се за неувереността и „таланта“ понякога да бъдем най-суровите критици, когато става дума за собствените ни качества, постижения и възможности.

Нормалност – това открих в „Почти перфектна почивка“. Сигурна съм, че много читателки ще открият частица от себе си в някоя от героините. Ем е майка на двама тийнеджъри и има един развод зад гърба си, но късметът е бил благосклонен към нея и й изпраща нова любов. Оказва се истинско предизвикателство да събереш две отделни семейства, да пренаредиш приоритетите си, да не пренебрегваш нуждите на децата, да влезеш успешно в ролята на „новата жена“, да игнорираш синдрома на по-красивата бивша и всичко това, докато в стомаха ти пърхат пеперуди, защото все пак си просто човек и имаш чувства. Маги е самотна майка на тийнейджърка – да е силна, независима и отдадена на детето си е нейното призвание, но някъде по пътя на хилядите отговорности тя е забравила коя е всъщност, какво обича и най-вече какво иска от живота. Нейната история е посветена на куража да преоткриеш себе си и да не допускаш собствените ти страхове да диктуват всяка твоя стъпка. Оливия е щастливо омъжена майка на две малки момчета-близначета, която отчаяно се нуждае от време, за да презареди батериите. Майчинството може да е едно от най-красивите и със сигурност най-смислените неща на този свят, но е трудно – и физически, и емоционално. А усещането за провал, което непрекъснато те преследва, в комбинация с натрупаната умора и личните угризения, които Оливия носи от миналото, са като формула за житейска криза, на която тя става жертва. Лорна минава 60-те и е преживяла ужаса, който никой родител не бива да изпитва – как продължаваш напред, след като част от сърцето ти липсва, как намираш смисъл и сили да погледнеш живота отново с надежда вместо с гняв и разкаяние…

Четири жени, четири различни истории, които авторката умело преплита и преобръща, като подарява на всеки това, от което най-много се нуждае – самочувствие, смелост, себепознание, прошка, втори шанс. А някъде сред разговорите край басейна се полагат основите на красиво приятелство, което се превръща в стабилна опора, на която всяка от героините може да разчита. Хареса ми как бе разгледана темата за порасналите деца, които поемат по свой път, и идеята, че родителят трябва да открие „златната среда“ – да засвидетелства подкрепата си, но да остави

Определено смятам, че „Почти перфектна почивка“ от Луси Даймънд има доста какво да предложи на читателите и се дистанцира от клишето за летен роман, който потъва в забрава след един прочит. Запознайте се с тези четири жени – те са ви по-близки, отколкото предполагате.

You may also like

Leave a Comment