Какво прочетох през юни 2020 г.?

by Хриси

Пъстър книжен юни, който не усетих кога се изтърколи. Покрай ПроЛетния базар на книгата и постепенното завръщане към обичайния ритъм на живот новите заглавия в книжарниците започнаха да се увеличават. Някои успях да прочета, други ме чакат на купчинка за следващите седмици. Ето какво прочетох през юни.

„Dear Edward“ – Ан Неаполитано

Не знам дали някой издател се е заел с превода на „Dear Edward“ от Ан Наполитано, но силно се надявам да видя един ден книгата на български. Впечатли ме с многото си лица. Това е историята на едно дете, което е принудено да порасне; на 191 човешки съдби, които един миг е вплел завинаги; на едно приятелство, което дава опора, смисъл и сили; на едно семейство, което се учи да живее с болката. Много въздействаща, дълбока и по своему красива история, която може да те прекара през всички нюанси от емоционалния спектър и да те направи съпричастен към богатата гама от чувства, с които главният герой се сблъсква.

„Детският влак“ – Виола Ардоне

„Детският влак“ от Виола Ардоне е трогателна и чистосърдечна история, изпълнена с невинността и наивността на детството, но и с тревогите и грабежите на едно смутно време, каквото представляват годините след края на Втората световна война. В нея четем за  Америго – едно момче, разкъсвано между чувството за дълг, надеждата за спасение и мечтата за живот, изпълнен със звуците на любимата цигулка. Макар и малко меланхолична, книгата впечатлява с необичайната гледна точка. През погледа на едно дете светът изглежда съвършено различен – понякога по-суров, друг път не толкова мрачен.

„Писмата, които никога не изпратих“ – Стефи

„Писмата, които никога не изпратих“ от Стефи Петкова е обръщението на един млад, талантлив и реализирал се човек към тийнейджърите, които днес не мислят, че тяхното утре е също толкова светло и пълно с възможности. Да отстояваш себе си, да имаш вяра в собствените си възможности, да се харесваш с всичките си недостатъци, да се стремиш да бъдеш по-добър, но не й съвършен и на всяка цена, да отсяваш стойностните хора около теб, да не тъжиш за тези, които са те изоставили, да извличаш поука от всяка спънка по пътя ти и да не забравяш, че един ден всичко ще се нареди – това са само част от думите, които Стефи е написала индиректно до своите читатели и е събрала в 20 много лични писма. Още за тях може да прочетете в блога.

„Рецепта за перфектна съпруга“ – Карма Браун

Увлекателна, откровена и прочувствена, „Рецепта за перфектна съпруга“ от Карма Браун поставя акцент върху очакванията към жените да бъдат идеални майки и домакини и да пренебрегнат собствените си нужди и разбирания за щастие в името на перфектното семейство – тенденция от 50-те години, която се повтаря и днес. Много харесах романа не само заради увлекателния сюжет, който ни запознава отблизо с живота на двете главни героини, но и заради силното послание – съвършен брак и идеална съпруга, това е мит!

„Всички цветя в Париж“ – Сара Джио

От всички романи на Сара Джио, като че ли „Всички цветя в Париж“ ми допадна най-много.  Емоционална, лирична, затрогваща книга на две жени от различни епохи, чиито истории съдбата преплита. Написан в нежния и ефирен стил на авторката, романът ни пренася в Париж от годините на войната, и в града на светлините и романтиката, който познаваме днес. Деликатна, премерена и изключително увлекателна, „Всички цветя в Париж“ е посветена на любовта, която получава втори шанс, и на суровите житейски уроци.

„Библиотекарката от Аушвиц“ – Антонио Итурбе

Знам, че напоследък книжния пазар се напълни с книги за Аушвиц, но обещавам ви, тази е различна! „Библиотекарката от Аушвиц“ от Антонио Итурбе е книга за смелостта и страха, за светлинката на надеждата, проблясваща в най-дълбоката тъма, за проявата на добро там където си заобиколен единствено от зло и разруха, за спасението в необятния свят на книгите.  Романът съчетава документален характер с художествена измислица и ни среща с 14-годишната Дита Полахова, която успява да напусне лагера на смъртта жива, макар и белязана завинаги от кошмарите, които е преживяла. Нейната история се преплита с тази на много други затворници, чиито съдби нацисткия режим променя. Още за „Библиотекарката от Аушвиц“ разказвам в блога.

„Четири шепи любов“ – Джо Томас

„Четири шепи любов“ от Джо Томас бе сред приятните изненади на месец юни. Идеална е за компания през лятото, защото ни пренася в слънчева Италия и по-конкретно в малко селце в областта Пулия, където нашата главна героиня си е купила къща. Преобразяването на запустелия имот,  грижата за маслиновата горичка зад него и драстичната промяна в живота на Рути се движат паралелно, а междувременно четем и за чаровния и мрачен съсед, който открадва сърцето й. „Четири шепи любов“ е сред препоръките ми за книги за ваканцията, а в блога има качено и подробно ревю.

„Просто любов“ – Джесика Парк

„Просто любов“ от Джесика Парк се нарежда сред любимите ми заглавия и вече заема почетно място в библиотеката ми. Сърдечна и емоционална история за семейството, прошката и любовта, за приятелството и подкрепата, за странностите и тайните, които всички имат. История, която може да те разсмее и трогне до сълзи, с интересни, забавни и сложни образи, с чиито радости и тревоги заживяваш и ти. Въздействаща, сладка и изключително увлекателна, „Просто любов“ е книга, която ще обикнете.

„Природата на звяра“ – Луиз Пени

„Природата на звяра“ е единадесетата книга от поредицата на Луиз Пени за разследванията на инспектор Гамаш. История, която те примамва с типичната за идиличното селце Трите бора спокойна атмосфера, но рязко сменя градусите и поема в съвършено различна посока. Още с отварянето на книгата потъваме в заплетена криминална история с мащаби, които надхвърлят обичайните за романите на Пени. Харесах „Природата на звяра“ заради многопластовия и увличащ сюжет, както и заради начина, по който авторката вниква в образите и ги надгражда с всяка следваща книга. Повече за романа разказвам в ревю в блога.

You may also like

Leave a Comment